Валери Стоянов
Атестация на учените в Института по история през 1993 г.
ИНФОРМАЦИЯ до Централно управление на БАН
Приложение 1
АНКЕТНА КАРТА
.....
Приложение 2
І. Таблица за изчисляване дейността на сътрудниците по т. 1, 2 и 3 от критериите за индивидуално атестиране:
.....
Коефициентът се умножава по броя на страниците от съответното изследване или дейност. Той се увеличава с 50%, ако изследването е обнародвано или е под печат в чужбина.
ІІ. Премиране на сътрудниците по т. 3.8 и т. 4 до т. 10 от критериите:
.....
При наличие на необходимите данни (по години) премирането по т. 5.1.; 5.2.; 5.3.; 6.1.; 7.2.; 9.2. и 9.5. се извършва, като броят на календарните години, през които сътрудникът е участвал в НС, ръководства, редколегии, изнасял е цикъл лекции и пр., се умножава по съответните точки.
В останалите случаи (а при липса на данни по години – и при гореизброените раздели) всяка отделна проява се премира със съответния брой точки еднократно.
ІІІ. Наказателни точки:
При неизпълнение на планова задача се отнемат точки, съответстващи на непубликувани изследвания: монография -1500 т.; студии и статии - 900 т.; сборници -700 т.
При изворови сборници и други колективни трудове наказателните точки се разделят съобразно броя на съставителите, респ. авторите, с изключение на онези участници, които са завършили и предали навреме своите изследователски разработки.
Забележка
При непълна и неконтролируема информация в личните отчети (липса на посочвания за броя на страниците и др. под.) съответното изследване или вид дейност не се взема под внимание, което остава за сметка на сътрудника.
Приложение 3
Информация за начина на прилагане на критериите и точковата система в процеса на атестиране
І. Предварителни бележки
1. Подготовката за индивидуална атестация в Института по история започна през последното тримесечие на 1993 г. Първоначално бе изискано от учените и проучвателите да представят лични отчети за 12-годишен период (1982-1993) съобразно общите критерии и показатели в БАН, по които досега Институтът бе изготвял своите годишни отчети. Формирана бе и специална Атестационна комисия в състав: председател – зам.директора на ИИст и членове – ръководителите (или техни представители) на отделните структурни звена. Въз основа на личните отчети тя трябваше да прецени в количествено и качествено отношение дейността на всеки отделен сътрудник и да внесе в Научния съвет мотивирани предложения със списък на онези лица, които досега не са показали необходимите качества и могат да бъдат засегнати при предстоящите съкращения в щата.
2. Още в самото начало стана ясно, че показателите не покриват всички възможни видове научно-изследователска, научно-организационна, научно-приложна, експертна, образователна и международна дейност, осъществявана от Института. Освен това възникнаха въпроси дали не би могла да бъде отчетена дейността на сътрудниците и за времето преди 1982 г., по какъв начин да стане това и как евентуално техните обобщени данни да бъдат реално съпоставими с данните от личните отчети на учени и проучватели, постъпили на работа след 1982 г.?
3. Всичко това наложи изработването на сложна система за оценка, при която научният състав на Института да бъде поставен при равни условия, като се отчита натовареността, интензивността на работа и приносът на всеки отделен сътрудник, независимо от неговата възраст, трудов стаж, длъжност, служебно положение, научна степен или звание.
4. Най-напред бе съставен по-детайлизиран списък с критерии и показатели за индивидуална атестация (приложение 1). Той бе приет на заседание на НС на ИИст с протокол № 10 от 06.12.1993 г. и раздаден на всички учени и проучватели, за да послужи като основа при изготвянето на нови или допълнителни лични отчети, обхващащи целия трудов период.
5. Паралелно започна разработката на точкова система за квантитативна оценка. Дотогавашната практика в БАН облагодетелстваше колеги от старшия научен състав, отдавайки превес на организационната, експертната и други видове дейности за сметка на научно-изследователската. Така с по няколко участия в комисии, научни съвети или като ръководители на структурни звена, на аспиранти и пр., едни и същи лица често „получаваха” по-голям брой точки, отколкото сътрудници, които за съответния период бяха обнародвали по няколко научни изследвания. Но и в рамките на самата научно-изследователска дейност при отделни колеги преобладаваше „съставителството” и „редакторството” на многотомни и самостоятелни издания пред чисто „авторските” научни разработки. За да бъдат регулирани подобни диспропорции, в новата система за квантитативна оценка се заложиха различни коефициенти за съответните типове научно-изследователска дейност, както и определен брой точки за всяка проява по другите видове дейности. След продължителни обсъждания точковата система бе утвърдена от НС на ИИст с протокол № 01 от 11.01.1994 г. (приложение 2).
6. С оглед намаляване на риска от недобросъвестно подадени данни допълнително бе решено:
а) при непълна и неконтролируема информация в личните отчети (например при отбелязан, но непредставен съгласно изискванията или дори все още недовършен труд; при липса на посочвания за броя на страниците и т.н.) съответното изследване или вид дейност да не се взима под внимание;
б) трудове, отчетени като „публикувани”, но с данни само за броя на машинописните (не на печатните) страници да се изчисляват с коефициент за „непубликувани”;
в) трудове, представени или отпечатани в ненаучни списания или извън престижните научни издателства на БАН, СУ и др. под. (вкл. в чужбина) да не се изчисляват с коефициент съобразно броя на страниците, а да бъдат премирани с точки като „научно-популярни” (това изискване бе особено валидно за студии, статии и монографии, излезли от печат преди 1990 г.);
г) отпечатани вече и впоследствие преиздадени трудове да бъдат изчислявани само с коефициент за „редакторство” при всяко второ и следващо тяхно издание;
д) за качествената оценка да се изхожда от мненията и предложенията на отделните секции, като при необходимост Атестационната комисия и Научният съвет подложат на допълнителен анализ научната продукция и конкретно извършената работа на съответния сътрудник от Института;
е) при атестирането да се има предвид цялостната дейност на съответния учен или проучвател, но да се набляга главно на научно-изследователската дейност (групи 2 и 3 от критериите), тъй като именно чрез нея той оправдава присъствието си в един научно-изследователски институт на БАН. Колкото и полезни, останалите видове дейности (групи 4 до 9) представляват само допълнителни (желателни, но не задължителни, особено за младшия научен състав) форми на лична професионална ангажираност.
7. Във връзка с последното условие (6-е) видовете дейности, обхванати от списъка с критериите за индивидуална атестация бяха групирани в 5 обособени блока:
І блок – т. 2 (1, 2, 3, 4, 5) и т. 3 (1, 2, 3, 4, 5), т.е. публикувана (2) и непубликувана (3) научно-изследователска продукция с „авторски” характер;
ІІ блок – т. 2 (6, 7, 9) и т. 3 (6, 7, 9), т.е. публикувана и непубликувана научно-изследователска продукция (2, 3), в която лицето участва като съставител, редактор или преводач;
ІІІ блок – т. 4 (1, 2, 3), т. 7 (2), т. 8 (1, 2, 3) и т. 9 (5), т.е. доклади, лекции, семинари и пр. форми на научна, научно-приложна и популяризаторска дейност;
ІV блок – т. 3 (8), т. 5 (1, 2, 3, 4, 5), т. 6 (1, 2, 3, 4), т. 7 (1) и т. 9 (1, 2, 3, 4), т.е. рецензии на дисертационни и хабилитационни трудове, на трудове за печат, на дипломантски, курсови работи и пр.; научно-организационна и експертна дейност; подготовка на аспиранти и пр.; международна дейност;
V блок – т. 2 (10), т. 3 (10, 11), т. 10 (1, 2), т. 11, т.е. характерна за проучвателите дейност.
ІІ. Обработка на цифровата информация:
(8) 1. Изчисляване на точките на всеки сътрудник, съобразно приетите критерии и система за квантитативна оценка. За по-голяма сигурност това бе проведено на 3 етапа:
1.1. Въз основа на личните отчети на дадена секция специалистите (проучвателите) в нея изчислиха точките на всеки сътрудник.
1.2. Подадената информация бе проверена „на кръст”, като сведенията от всяка една секция бяха преизчислявани и коригирани от проучвател, работещ в друга секция и обратно.
1.3. Цифровите данни за сътрудниците от всички структурни звена бяха допълнително проверявани и евентуално коригирани според изискванията от помощник-научните секретари, научния секретар и заместник директора на Института.
(9) 2. Обобщаване на данните с индивидуално точкуване на всяко лице по блокове дейности І-ІV (V).
2.1. При тази операция за всеки учен или проучвател бяха отбелязвани:
- Трите имена, научно звание и научна степен, година на постъпване на работа в ИИст (респ. в БАН);
- Дисертация (кандидатска, докторска): година на защита, брой точки според броя на страниците;
- Точкуване по блокове (при І и ІІ блок освен сумарния брой се посочват поотделно и точките за „публикувани” и „непубликувани” изследвания);
- Общ брой точки от всички блокове.
2.2. Крайната сума не включва точките на дисертацията. Първоначално те бяха отделно събирани с общия брой точки от всички блокове, но поради липса на конкретни данни за дисертационните трудове на повечето учени особено от старшия състав бе взето решение дисертациите да не се отчитат. Това нямаше да повлияе на крайния резултат, тъй като почти всички сътрудници бяха обнародвали или предали за печат по-големи или по-малки части на своите дисертационни трудове.
2.3. Така групираните данни бяха подредени в таблица, като за учени и проучватели, започнали работа преди 1982 г. се изготвиха по 2 таблици: едната за времето 1982-1993 и втората за целия период от годината на постъпване в ИИст (в БАН) до 1993 г. включително.
Например:
(10) 3. Представяне на обобщена цифрова информация за дейността на сътрудниците в ИИст в два отделни таблични „комплекса”:
3.1. Комплекс А – Информация за дейността на всички сътрудници през 1982-1993 г. (т. е. за 12-годишен период).
3.2. Комплекс Б – Информация само за дейността на сътрудници, постъпили в ИИст/БАН преди 1982 г. (т.е. за целия период от годината на постъпване до 1993 г.).
3.3. И в двата комплекса данните са подредени по един и същ начин, но се различават по съответния брой точки (срв. по-горе 2.3. отделните таблици).
Например:
(11) 4. Установяване на средното количество точки на човек от Института (т.е. средната норма), разпределена по комплекси, блокове и години:
4.1. Общият брой точки на Института по даден блок се разделя на броя на хората и се получава средният брой точки на човек за 12 години (при комплекс А) или за 34 години (при комплекс Б – тук като изходна е взета годината на най-ранно постъпване на работа в ИИст сред атестираните колеги – 1960 г.).
4.2. Средният брой точки на човек за 12 години (при комплекс А) или 34 години (при комплекс Б) се разделя на общия брой години в даден комплекс (12, респ. 34) и се получава средната „норма” от точки на човек за една година („средна годишна норма” – различна при отделните блокове и комплекси).
4.3. Средната „годишна норма” за всеки блок при двата комплекса се мултиплицира последователно с различния брой години (от 1 до 12, респ. от 1 до 34) и се получава средната „норма” от точки на човек за съответен брой години при всеки един блок от двата комплекса.
4.4. Данните се групират в две отделни таблици (комплекси А и Б), онагледяващи необходимото средно количество точки на човек от ИИст („средната норма”), разпределено по блокове и години.
Например:
(12) 5. Съпоставка между индивидуално реализираните точки и средната норма за съответния брой години съгласно комплекси А и Б (вж. 4.4.). При сътрудници, постъпили на работа преди 1982 г., се приема средната норма, отразена в комплекс Б. Всички данни биват оформени в таблица, включваща: пореден номер, имената на сътрудника, брой на отслужените години в ИИст или в БАН, реализираните точки и средната норма за същия брой години според отделните блокове.
Например:
(13) 6. Изготвяне на хронологичен списък на сътрудниците с реализирания брой точки по блокове (І, І-ІІ и І-V) и тяхното процентно съотношение (в +, - %) спрямо средните норми:
6.1. Подреждането върви в низходяща посока от най-рано (1960 г.) към най-късно (1990 г.) постъпилите на работа в ИИст (или в системата на БАН) учени и проучватели.
6.2. При еднакъв брой години сътрудниците биват допълнително класирани съобразно реализирания брой точки, респ. според различния процент спрямо средната норма.
6.3. Средната норма за даден брой години при съответния блок се приема за 100%. Когато реализираният брой точки надвишава средната норма, индивидуалният процент е „положителен”, а когато не достига средната норма той е „отрицателен”.
6.4. За всеки блок информацията е подредена в обща таблична форма, например при Блок І:
(14) 7. Класиране на сътрудниците по блокове и проценти.
Тук отново са взети под внимание само блокове І, І-ІІ и І-V. Подреждането върви в низходяща посока от най-голямото „положително” към най-голямото „отрицателно” процентно съотношение между реализираните точки и средната норма за ИИст (= 100%).
Например при Блок І:
(15) 8. След някои допълнителни проверки, добавки и корекции към таблици №№ 5, 6 и 7 е извършено крайното класиране на сътрудниците по групи блокове І-ІІ, обхващащи изцяло научно-изследователската дейност. В случая отделните учени и проучватели са подредени според реализирания „индивидуален процент”, независимо от своята възраст, трудов стаж, служебно положение, научна степен и звание. Това ги поставя в сравнително еднакви условия и позволява да бъдат реално съпоставени обобщените данни от квантитативната оценка на сътрудници с по-дълъг и по-кратък научен стаж, като се игнорира субективния фактор и се отчита само натовареността, интензивността на работата и приносът на всеки учен или проучвател в научно-изследователската дейност на Института:
ІІІ. Заключителни бележки:
(16) 1. Списъци с класирането на научния състав на ИИст според цялостната научно-изследователска дейност (т.е. блок І-ІІ: т. 2 и 3 от критериите), а също според публикуваните научни изследвания (т.е. само по т. 2 от критериите) бяха представени на Атестационната комисия, за да послужат като база за обсъждане, при което се взеха под внимание и мненията на съответните звена за качествената оценка на трудовете на отделните сътрудници с недостатъчен брой точки.
(17) 2. Накрая Атестационната комисия внесе в Научния съвет на Института доклад с предложенията, произтичащи от резултатите на проведената атестация.
(18) 3. Въведените в ИИст критерии и методика за оценяване дейността на учените и специалистите могат да бъдат успешно прилагани при всяка поредна атестация.
14.07.1997
(ст.н.с. д-р Валери Стоянов)
