Валери Стоянов
Атестация на учените в Института по история за 1994-1999 г.
Съдържание:
- Писмо до секционните ръководители и научния състав;
- Критерии за индивидуално атестиране;
- Извадка от Атестационната карта на Института по история - БАН за 1994-1999 г.
- Коментар към Атестационната карта на Института по история.
ОПОВЕСТЯВАНЕ
До секционните ръководители
и колегите от Института
Уважаеми колеги,
по решение на УС на БАН (протокол № 17 от 23.06.1999) Институтът по история трябва да извърши атестиране на своите сътрудници в рамките на провежданата самооценка на дейността на ПНЗ на БАН. Резултатите от атестацията и доказателствения материал, на който тя се основава, следва да бъдат приети от НС на ИИст до/в началото на месец декември.
ЦУ на БАН е предложило задължителни за всички ПНЗ общоакадемични критерии и методика за самооценка, които могат да бъдат допълнени съобразно научната област и специфика на дейността на звеното. В методиката е посочено, че атестирането трябва да включва задължително:
1.1. Цялостна оценка на същността и обществената значимост на резултатите от дейността на учения при равнопоставеност на научната и научно-приложната дейност.
1.2. Анализ на развитието на научната кариера на учения през периода на оценяване и преценка на перспективите за бъдещото му развитие.
1.3. Определяне съответствието между осъществяваната от учения дейност и изискванията за заеманата от него научна длъжност и вземане на решения, в съответствие с действащото законодателство, за повишаване, запазване или понижаване в научно звание и длъжност, или за прекратяване на трудовия договор.
Във връзка с гореизложеното нареждам:
- На секционно заседание да бъдат запознати сътрудниците на ИИст с изискванията на БАН и приложената Атестационна карта. Всички възможни предложения за допълнителни качествени критерии на самооценка да бъдат предоставени от секционните ръководители в писмен вид най-късно един ден преди насроченото за 19.10.1999 г. (вторник) заседание на НС.
- В двуседмичен срок (до 02.11.1999 г.) всички сътрудници да попълнят необходимите данни по Атестационната карта, като стриктно спазват и отбелязват последователността на номерацията на видовете дейности и се съобразяват с посочените изисквания, включително при изчисляване на своите индивидуални точки за различните видове дейности, както и на общия брой индивидуални точки за целия атестационен период. Секционните ръководители да приложат писмена оценка за всеки отделен сътрудник по т. 7 от Атестационната карта, съобразявайки се с изложените тук по-горе (1.1. - 1.3.) изисквания на УС на БАН.
- В седемдневен срок след това (до 09.11.1999 г.) секционните секретари и/или проучвателите в съответните секции да обобщят индивидуалните материали, като проверят и сумират (1) всички точки, набрани от отделните сътрудници и (2) общия брой точки за цялата секция. На секционно заседание на 09.11.1999 резултатите да бъдат обсъдени, след което (1) индивидуалните материали, заедно с (2) протокол от заседанието и с (3) анализите и отчетите на секционните ръководители по самооценката на звената да бъдат предоставени на Атестационната комисия. Протоколите следва да отразяват появили се възражения или несъгласия с оценката на ръководителя, евентуална оценка за самия него, бележки по състоянието на звеното и предложения за бъдещото му развитие.
- До края на месец ноември Атестационната комисия да обобщи постъпилите данни, като въз основа на тях изготви обща оценка за дейността на целия Институт, включваща също изводи и предложения за бъдещото му развитие.
- В началото на месец декември НС на ИИст да обсъди и приеме самооценката на ИИст и доказателствения материал към нея, след което резултатите да бъдат представени в УС на БАН не по-късно от 15.12.1999.
Зам. директор (В. Стоянов)
КРИТЕРИИ ЗА ИНДИВИДУАЛНО АТЕСТИРАНЕ НА УЧЕНИ И СПЕЦИАЛИСТИ ОТ ИНСТИТУТА ЗА ПЕРИОДА 1994 – 1999 г.
Легенда:
(к) = коефициент. Умножава се по броя на страниците от съответното изследване или вид дейност. Увеличава се с 50%, ако изследването е обнародвано или прието за печат в чужбина.
(т) = точки. Дават (отнемат) се за всяка отделна проява. Увеличават се с 50%, ако дейността е реализирана в чужбина.
Бележка:
В сегашната атестация са залегнали като задължителни Общоакадемичните критерии за атестация на ПНЗ, приети на 44-то заседание на ОС на БАН от 22.03.1999 г., респективно на 49-то заседание на ОС на БАН от 07.06.1999 г. Те са допълнени съобразно научната област и специфика на дейността на Института с разработените през 1993 г. Критерии за атестиране, утвърдени заедно с методиката на заседания на НС на ИИст (протоколи № 1/0 от 06.12.1993 и № 01 от 11.01.1994 г.).
При посочване на непубликувани изследвания в случай, че ръкописът е принтиран от компютър, т. нар. „компютърни страници” да се приравнят към стандартните машинописни страници, като общият брой знаци с интервалите се разделя на 1800 знака за стандартната машинописна страница (или общият брой знаци се разделя на 30 реда на маш. стр. и после се дели на 70 знака на маш. ред). При възможност допълнително да бъде посочван броят на машинописните страници и на публикуваните вече трудове.
АТЕСТАЦИОННА КАРТА
ЛИЧНИ ДАННИ (трите имена; научно звание, научна степен; заемана длъжност; секция)
0. ДИСЕРТАЦИЯ (кандидатска, д-р; докторска, д.н.) – тема и дата на защита.
к. 5 за непубликувана дисертация, защитена през разглеждания период.
1. НАУЧНА ДЕЙНОСТ
БЕЛЕЖКА:
А. ПУБЛИКУВАНИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ у нас и в чужбина.
Да се дава пълна библиографска информация: оригиналното заглавие и превод (ако трудът е на чужд език); название на издателството; название на сборника или списанието, където изследването е публикувано; място и година на издаването; том №, книжка № на поредицата или списанието, в което материалът е отпечатан; страници (общ брой при монографии или „от – до” при останалите публикации; съответствие в машинописни страници). При съавторство, съ-съставителство или съ-редакторство да се посочват както личното участие на сътрудника в страници (общ брой, „от – до”; съответствие в маш. стр.), така и поименно останалите автори, респ. съставители или редактори. Да се има готовност при поискване да бъде представена всяка една от анонсираните публикации.
Б. НЕПУБЛИКУВАНИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ у нас и в чужбина.
Да се посочва точно заглавието в оригинал и превод (ако изследването е на чужд език), както и броят на машинописните страници на труда (след даване броя на „компютърните страници” те да се приравняват към машинописни); да се информира къде и кога изследването е прието за печат, къде и кога се намира под печат, като се предостави съответен официален документ за това (извадка от протокол с № и дата; служебна бележка от издателството; писмо от чужбина, че изследването е предложено или прието за печат и пр.). Всеки сътрудник на ИИст да има готовност при поискване да предостави копие на съответния манускрипт. При съавторство, съ-съставителство или съ-редакторство да се посочва личното участие в брой машинописни страници и имената на останалите автори, респективно съставители или редактори.
1.1. НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ в специализирани списания и сборници – международни, чуждестранни и български (А – публикувани; Б – непубликувани).
Тук се изброяват авторските студии и статии в многотомни издания, списания, тематични и други сборници; студии и статии, съдържащи документи с коментар; публикуваните доклади от конференции и други научни форуми; предговорите на монографии, на сборници и на многотомни трудове, на изворови издания и на академични учебници. При съавторство трябва да се посочват имената на останалите съавтори и личното участие на сътрудника в страници (според изискванията).
а) в международни специализирани издания;
б) в чуждестранни специализирани издания;
в) в български специализирани издания.
А - к. 10 Б - к. 5
1.2. МОНОГРАФИИ.
Да се изброяват отделно авторските и отделно колективните монографии; при втория случай да се посочват както имената на останалите съавтори, така също личното участие на сътрудника – в глави и страници (съобразно горепосочените изисквания).
а) в чужбина;
б) у нас.
А - к. 10 Б - к. 5
1.3. ДОКЛАДИ НА НАУЧНИ ФОРУМИ (локални, регионални, национални и международни научни конгреси, симпозиуми, конференции, сесии, срещи, кръгли маси и пр., проведени в чужбина и у нас).
Да се посочва точното заглавие на доклада и броят на машинописните страници; вид и тема на научното мероприятие; дата и място на неговото провеждане. Ако докладът вече е публикуван или се намира под печат да се препрати съответно към № 1.1. при съблюдаване на необходимите изисквания. Да бъде отбелязано, когато сътрудникът е изнасял доклад в чужбина по лична покана.
а) Доклади на научни форуми, проведени в чужбина.
т. 150 (не се завишава с 50% - те са предвидени в броя точки)
б) Доклади на международни научни форуми, проведени у нас.
т. 100
в) Доклади на национални, регионални и локални научни форуми у нас.
т. 50
г) Участие в дискусии при проведени в чужбина и у нас научни форуми (къде, кога, какво?) (не се премират с точки).
1.4. ЦИТИРАНИЯ в научни трудове от чуждестранни и български автори (без автоцитати и цитирания в дисертации от същото научно звено).
Да се посочи кой труд на сътрудника от кого и къде е цитиран (пълна библиографска информация на цитиращия [срв. указанията към А], като се даде и страницата респ. № на бележката, където сътрудникът е цитиран). Накрая да се сумира броят на цитиранията – у нас, в чужбина и общо.
1.5. УЧАСТИЕ В МЕЖДУНАРОДНИ НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ (програми, договори, проекти, съвместни изследвания).
Да се отбележи в какъв тип научна разработка участва сътрудникът (т.т. „а” – „г”) какво е точното название на проекта, програмата или съвместното изследване; от кого се организира, респ. кой е възложителят и какви са източниците на финансиране. Да бъде изяснено личното участие на учения в съответната разработка – ръководство и/или участие като автор, съставител, редактор и пр. При втория случай (участие) да се посочи названието (заглавието) на личната научна разработка и броят на машинописните страници (след даване на броя на „компютърните страници” те да се приравнят към машинописни) на авторския текст, респ. на съставения или редактиран материал.
Изискванията и коефициентите за този вид дейност са както при Б („Непубликувани научни изследвания” – вж. 1.1., 1.2.; 1.10., 1.11.; 1.12.; 1.13., 1.14).
а) програми;
б) договори;
в) проекти;
г) съвместни изследвания.
к. 5 (автор); к. 1, к. 0.9 (съст.); . 0.7 (ред.); к. 0.6, к. 0.01 (при 1.13, 1.14).
1.7. ПОЛУЧЕНИ СРЕДСТВА от източници извън БАН във връзка с дейностите по т. 1.5. и 1.6. (по формите за годишните отчети).
1.8. РЕЦЕНЗИИ и отзиви на монографии и други научни публикации в специализирани списания и сборници (А – публикувани; Б – непубликувани);
а) в международни специализирани издания;
б) в чуждестранни специализирани издания;
в) в български специализирани издания.
А – к. 10 Б – к. 5
1.9. НАУЧНИ ИНФОРМАЦИИ и отзиви за проведени мероприятия, юбилеи и пр. (А – публикувани; Б – непубликувани);
а) в международни специализирани издания;
б) в чуждестранни специализирани издания;
в) в български специализирани издания.
А – к. 1 Б – к. 0.5
1.10. СЪСТАВИТЕЛСТВО И ПРЕВОД на поредица тематични и изворови сборници (А – публикувани; Б – непубликувани);
а) съставителство;
А – к. 2 Б – к. 1
б) превод от стари и редки езици;
А – к. 4 Б – к. 2
в) превод от други езици.
А – к. 3 Б – к. 1.5
1.11. СЪСТАВИТЕЛСТВО И ПРЕВОД на самостоятелни издания на извори, мемоари, летописи, дневници и др. (А – публикувани; Б – непубликувани);
а) съставителство;
А – к. 1.8 Б – к. 0.9
б) превод от стари и редки езици;
А – к. 3.6 Б – к. 1.8
в) превод от други езици.
А – к. 2.8 Б – к. 1.4
1.12. РЕДАКТОРСТВО на многотомни и самостоятелни издания (вж. тук № 1.2.; 1.10.; 1.11. и 2.1., 2.3.1.; 3.1.-б) (А – публикувани; Б – непубликувани);
А – к. 1.4 Б – к. 0.7
1.13. БИБЛИОГРАФИИ, ХРОНОЛОГИИ, ПОКАЗАЛЦИ и др. под.
А – к. 1.2 Б – к. 0.6
1.14. АНОТАЦИИ НА АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ.
А – к. 0.02 Б – к. 0.01
1.15. ОПИСИ НА МИКРОФИЛМИ и др. под.
т. 10
1.16. ПРЕВОДИ НА ТЕКУЩА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ в ИИст.
а) Преводи от български на чужд език.
т. 25
б) Преводи от чужд на български език.
т. 10
1.17. РЕЦЕНЗИИ И ДОКЛАДИ върху: (точно посочване – автор, заглавие, брой маш. стр.)
1.17.1.
а) дисертационни трудове (кандидатски и докторски);
б) хабилитационни трудове;
в) монографични трудове, предназначени за печат.
т. 100
1.17.2.
а) дипломантски и курсови работи;
б) студии и статии, предназначени за печат;
в) трудове при вътрешносекционни обсъждания.
т. 50
1.17.3.
а) доклади пред НК на ВАК за даване на научни степени и звания
т. 25
1.18. РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ за трудове на сътрудника у нас и в чужбина.
а) в чужбина;
б) у нас.
(не се премират с точки)
2. НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ
2.1. Научно-популярни КНИГИ, БРОШУРИ, ДИПЛЯНКИ и др. под. (с пълна библиографска информация – срв. тук 1 – А, Б; 1.2.).
т. 200
2.2. Публикации в периодичния МАСОВ ПЕЧАТ. Изнасяне на СКАЗКИ, лекции и доклади пред по-широка публика (с точни данни – къде, какво, кога?)
т. 25
2.3. Участие в създаването на:
2.3.1. енциклопедии, речници, справочници, учебници за средното образование и други видове научно-популярни издания с общонационално значение; (извън отбелязаните в № 1, № 2.1. и № 3.1.-б);
2.3.2. музейни сбирки, научни колекции, изложби и други културни изяви с национално и международно значение;
2.3.3. информационни продукти с международно и общонационално значение;
2.3.4. научно-популярни издания, видео-, теле- и кино-филми и изяви, които популяризират дейността на БАН.
Да се посочва точно вид на изданието или информационния продукт, да се конкретизира личното участие на сътрудника в него и да се препраща евентуално (чрез вж.) към съответния раздел в № 1 – А (публикувани), Б - непубликувани или към № 2 (2.1. – 2.2.).
3. УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
3.1. ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ в ЦО-БАН и ВУЗ:
а) Цикъл от лекции, семинари, спецкурсове, упражнения и пр. (с точни данни – какво, къде, кога [„от” – „до”], колко [брой часове – семестриално, годишно, общо]);
т. 150
б) Учебници и ръководства.
Да се изброяват отделно авторските и отделно колективните учебници и учебни помагала; при втория случай да се посочват както останалите съавтори, така също личното участие на сътрудника – в глави и страници, съобразно горепосочените изисквания за А (публикувани) и Б (непубликувани).
А – к. 1.6 Б – к. 0.8
3.2. РЪКОВОДСТВО на дипломанти, специализанти и докторанти:
а) за нуждите на института;
б) за други (външни) организации;
в) от чужбина.
т. 75
3.3. ДРУГА учебно-образователна дейност.
4. НАУЧНО-ОРГАНИЗАЦИОННА и административна ДЕЙНОСТ
4.1. Участие в органи на управление, експертни комисии и съвети към БАН.
т. 250
4.2. Участие в организационни и програмни КОМИТЕТИ на международни и национални научни форуми.
т. 200 (увеличава се с 50%, ако участието е реализирано в чужбина)
4.3. Участие м научни и/или експертни СЪВЕТИ, КОМИСИИ и др. в областта на науката и висшето образование у нас и в чужбина (ВАК, СНС, НС, КС и пр.).
т. 150 (увеличава се с 50%, ако участието е реализирано в чужбина)
4.4. Участие в органи на управление на научни УЧРЕЖДЕНИЯ, организации и ВУЗ у нас и в чужбина (ръководство на институт, секция, катедра, проблемна група и пр.).
т. 100 (увеличава се с 50%, ако участието е реализирано в чужбина)
4.5. Участие в РЕДАКЦИОННИ КОЛЕГИИ на национални, чуждестранни и международни научни издания.
т. 50 (увеличава се с 50%, ако участието е реализирано в чужбина)
4.6. СЕКРЕТАРИ на НК, СНС, НС, ОС и на секции. ТЕХНИЧЕСКИ СЕКРЕТАРИ на многотомни и самостоятелни издания.
т. 25
4.7. ПРИДРУЖИТЕЛИ на чуждестранни учени.
т. 10
5. ЕКСПЕРТНА ДЕЙНОСТ, осъществявана в качеството на учен от БАН:
5.1. Участие в ДЪРЖАВНИ И ПРАВИТЕЛСТВЕНИ органи.
т. 150
5.2. Участие в национални и международни съвети, комисии и други ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИ.
т. 150 (увеличава се с 50%, ако участието е реализирано в чужбина)
5.3. ЕКСПЕРТНА, КОНСУЛТАНТСКА и друга подобна дейност в помощ на институции и органи на управление.
т. 150 (увеличава се с 50%, ако участието е реализирано в чужбина)
5.4. Подготовка на експозиции; оценка на архиви и др. под. (с препратка към 2.3.).
т. 50
5.5 Консултации за филми; участие в радио- и телевизионни предавания (с евентуална препратка към 2.3.).
т. 50
6. Получени международни, национални и вътрешно-академични ОТЛИЧИЯ.
7. ОЦЕНКА на дейността на учения от неговия ръководител.
Дата: ........... Подпис: ...........
Атестационна карта на Института по история, 1994-1999
(Извадка)
I. По звена:
...........
IІ. По сътрудници (групирано - ст.н.с., н.с., проучватели, докторант):
...........
IІІ. По сътрудници (смесено):
0, 1, 2, 3, 4, 5
898791,1 : 104 = 8642,221 среден брой точки на сътрудник в ИИст.
60350,366 : 86 = 701,74844 средна интензивност на учен в звено.
Коментар към атестационната карта на Института по история
До членовете на АК и НС на ИИст при БАН
І. Предварителни бележки.
1. Преди всичко трябва да бъде изказана благодарност на колегите, които до голяма степен са си направили труда да отговорят съвестно на изискванията по атестационните карти и са представили отчетите си, написани на машина или на компютър. Само двама души не са намерили време или възможност да сторят това - личните им отчети са писани на ръка. Благодарност заслужават и проучвателите в отделните секции (особено А. Златева и Д. Гоцева), които са се постарали да прецизират и обобщят податките от индивидуалните отчети. За съжаление в секция ПИНИ, където по силата на едно старо решение се водят на щат всички останали специалисти, по една или друга причина работата трябваше да бъде възложена на научни сътрудници. Това, както и някои други съображения, ме карат да се замисля за евентуално вътрешно преструктуриране на секцията чрез обособяване на отделни подзвена със строго регламентирана специфична дейност или чрез пренасочване на някои специалисти към други секции - въпрос, който следва да бъде обсъден в ръководството, за да се вземе най-подходящото за нуждите на Института решение.
2. Част от колегите не са спазили изискването за отбелязване на номерацията на видовете дейности, или са изчислявали с неправилен коефициент и точки. Това ме е принудило да нанеса корекции в личните им отчети, при което е възможно и аз да съм допуснал грешки (особено ако няма други индикации за естеството на съответната дейност). Същевременно съм увеличил броя на точките където е необходимо, например при неправилно изчислени печатни страници или съобразно броя на годините на извършване на дадената дейност. Ето защо цифровите данни както в междинните, така и в крайните резултати, до известна степен се разминават с първоначално подадените. Въобще индивидуалните отчети се оказват интересен изворов материал, носещ информация и за личностната характеристика на техните автори. По тях би могло да се съди доколко колегите са съвестни и прецизни в своята работа, дали са прегледни и педантични, или обратно - небрежни към вида на крайния „продукт“, хаотични в излагане на съдържанието и некоректни при поднасяне на базовите данни.
3. Няколко думи за индивидуалните оценки. Всички секционни ръководители са отговорили на това изискване от общоакадемичните критерии, като са използвали различни подходи. В една от секциите например колегите са предложили собствени самооценки, въз основа на които са изготвени оценките на секционния ръководител. В друго звено оценките са доста еднотипни, понякога дори буквално повтарящи се като текст, което не позволява да се откроят различията между отделните учени. В трета секция индивидуалните оценки са собственоръчно написани върху личните отчети с изрично посочване на съответствието между осъществяваната от учения дейност и заеманата от него длъжност. Този важен момент под една или друга форма е отразен и от останалите ръководители. От използваните формулировки би могло да се заключи, че дейността на всеки сътрудник отговаря на изискванията за заеманата от него длъжност, или че той е натрупал достатъчен потенциал, за да бъде повишен. В случаите, когато някой колега не е показал активност в научно-изследователски план, се набляга на неговата популяризаторска, преподавателска или експертна дейност, както и на значимата и уникална тематична насоченост на научните му интереси. С други думи се оказва, че всеки заслужено получава мизерната си заплата, като се предлага запазване на статуквото и възходящо движение на кадрите, но не и санкциониране чрез понижаване в длъжност или пренасочване. Разбира се, секционните ръководители едва ли биха могли да постъпят по друг начин. При наличното законодателство, общата финансова стагнация и зависимостта на Института от решенията на висшестоящите инстанции, ръководството му като цяло е лишено от онези механизми, чрез които да въздейства като стимулира и санкционира дейността на научните кадри. Проблемът е извън Академията. Неговото нерешаване обаче бетонира познатата ни социалистическа уравновиловка, позволявайки едно и също минимално базово възнаграждение да бъде получавано и от работещи, и от не дотам усърдни колеги, а това създава условия за демотивация и формално отношение към задълженията в една област, която по-скоро би трябвало да е призвание, отколкото занаят.
ІІ. Структура.
1. Атестационната карта на Института по история за периода 1994-1999 г. е изготвена въз основа на индивидуалните отчети и техните обобщения по звена, след цялостен преглед на материалите и съответните цифрови корекции. Тя следва критериите за индивидуално атестиране и предлага в табличен вид синтезираните резултати, като отразява броя „продукти“ (респ. участия) и набраните от тях точки по всеки вид дейност на всеки отделен изследовател.
2. Картата се състои от две основни части. Първата от тях (с. 1-37) обхваща подробно според вида дейност резултатите на сътрудниците от всяка една секция. Тук в началото на именния списък е поставен секционният ръководител. Следват всички ст.н.с., после н.с. и проучватели на даденото звено. Цифрите от лявата страна на колоните представят броя на публикациите, докладите, участията в проекти, в съставянето на сборници, в редактирането на трудове и пр., в извършването на определен вид научно-приложна, образователна, организационна или експертна дейност, а цифрите в дясната колонка дават съответния брой точки на конкретния сътрудник. В края на всяка таблица са сумирани общият брой научни продукти (респ. участия) и общият брой точки за дадената секция, а в края на всеки раздел е представен общият брой и точки на Института по този вид дейност.
3. Втората част на Атестационната карта се състои от два раздела. Първият от тях (с. 38-49) предлага резултатите на сътрудниците от целия институт. Групирането вече е извършено не по секции, а общо по ст.н.с., н.с. и по проучватели, като в началото на именния списък стои колегата, набрал най-висок брой точки. Следват в низходящ ред останалите сътрудници. Последните места се заемат от онези, които през разглеждания период са постигнали най-ниски количествени резултати. Тази част от картата е сравнително по-малка по обем, тъй като би било излишно разхищение на време, енергия и консумативен материал да се дават обобщените резултати по всеки един показател. Доколкото обаче за научно-изследователски институт като нашия основен атестационен критерий си остават научните публикации, то Втората част започва с подреждане на сътрудниците според критерий № 1.1. (с. 38-40). Следват подобни класации съобразно резултатите от цялата научна дейност (т. е. критерии № 1.1. - 1.17., на с. 41-43) и от останалите видове ангажименти - приложна, образователна, организационна и експертна дейност (критерии № 2. - 5., на с. 44-46). Накрая е предложено подреждане според набраните от сътрудниците точки по всички възможни направления, вкл. защитените дисертации (т. е. № 0, 1, 2, 3, 4, 5 - на с. 47-49). Вторият раздел от тази част на Атестационната карта (с. 50-52) съдържа в една основна таблица класирането на сътрудниците по всички показатели (№ 0, 1, 2, 3, 4, 5), като колегите са подредени вече смесено, т. е. според индивидуалния си брой точки без оглед на принадлежността им към категорията на ст.н.с., н.с. или на проучвателите. Накрая като допълнителна информация е направен опит да се отрази условно средната интензивност на учен от всяко звено през 1994-1999 г.
ІІІ. Резултати.
1. Атестационната карта дава нагледна представа за огромната и разностранна дейност, извършена от сътрудниците на Института по история през периода 1994-1999 г. Защитени са 11 дисертации (от които 4 за получаването на научната степен дин); публикувани са или са предадени за печат общо 1055 студии и статии, 127 монографии, 152 рецензии, 54 научни информации; изнесени са 679 доклади (от които 90 - на международни научни форуми в чужбина); реализирани са 123 участия в научни проекти (от които 48 - в международни разработки) и т. н.
2. Подреждането на данните в табличен вид по групи сътрудници и звена позволява информацията да бъде оползотворена при евентуален бъдещ наукометричен анализ. Но дори и сега е възможно да се направят някои изводи относно ангажираността на сътрудниците и отделните секции в един или друг вид дейност и да се откроят силните и слаби места при реализиране на научната продукция на Института. Таблиците показват, че почти всички колеги са се отчели по критерий № 1.1. (научни публикации), близо 86% от старши научния състав и над 36% от научния състав имат монографии; около 91 % от сътрудниците в Института са участвали с доклади в научни форуми у нас и в чужбина. Малко по-различна е картината по показател № 1.5. - 1.6. (участие в проекти и други разработки). Тук особена активност демонстрира секция ИБСВСВ - всички нейни членове без изключение са били ангажирани в такава дейност. Следват секция ИБНВ (без старши научните сътрудници Р. Манафова, Ж. Попов и М. Куманов) и секция ПИНИ (без участието на някои проучватели), докато в останалите звена само отделни изследователи са работели по проекти. От старшия състав това са И. Божилов и Ц. Чолова (за секция СИБ); И. Тодев, Р. Радкова, О. Маждракова и Е. Вечева (за секция ИБНХV-XIX); Г. Марков, В. Танкова и В. Николова (за секция НБИ) и В. Тошкова и Л. Ревякина (за ИСМОННВ). Публикуването на рецензии (№ 1.8.) е разпределено равномерно - във всички секции част от колегите са отразили един или повече обнародвани у нас и в чужбина трудове от интересуващата ги област. Не така обаче стоят нещата с научните информации (№ 1.9.), където представянето на звената е доста слабо. Секция СИБ например е отчела по този показател само 1 научна информация, а секция ПИНИ - нито една. От таблиците става ясно, че през атестационния период голяма част от усилията на колектива е била насочена към съставянето на сборници (№ 1.10. - 1.11.) и редактирането на отделни издания (№ 1.12.). Тук особено се откроява старшият състав на секциите ИБНХV-XIX (без О. Тодорова), НБИ (без И. Танчев) и ПИНИ, както и научният състав на секция ИБНВ (без ст.н.с. Р. Манафова и К. Гърдев и без н.с. Л. Стоянов и Ц. Мичева). В останалите звена тази дейност е застъпена спорадично, например от ст.н.с. И. Илиев и А. Данчева (СИБ), Г. Никова (ИБСВСВ), В. Тошкова и Л. Ревякина (ИСМОННВ), както и от някои н.с. и проучватели. Данните по показатели № 1.13. - 1.16. няма защо да бъдат коментирани - те отразяват дейности, присъщи на проучвателите, макар по тях да са се отчитали също ст.н.с. (В. Николова, В. Мигев, А. Запрянова) и н.с. (Й. Гешева, Г. Генов, В. Стоянова, Д. Динева, В. Якова и П. Пейковска). Сравнително по-голямо е участието по показател № 1.17. По него от старшия състав не са били ангажирани само К. Гагова (СИБ); Й. Списаревска (ИБНХV-XIX); П. Кишкилова (НБИ); Р. Манафова, М. Куманов и К. Гърдев (ИБНВ); П. Цветков, Е. Бояджиева, Т. Стоилова и А. Величков (ИСМОННВ).
3. Таблиците дават добра представа и за участието на сътрудниците в неизследователската дейност (научно-приложна, учебно-образователна, организационно-административна и експертна). Водещи по публикации в периодичния печат и по изнасянето на сказки и доклади пред по-широка публика (№ 2.2.) са ст.н.с. П. Цветков (196 бр.), Г. Марков (190 бр.) и А. Запрянова (103 бр.), а от н.с. - Р. Сечков (59 бр.) и Б. Нягулов (22 бр.). Най-много ангажиран с преподавателска дейност (№ 3.1.) е бил н.с. Л. Стоянов (6300 т.), следван от ст.н.с. Ц. Чолова (4800 т.), Е. Грозданова (4650 т.), И. Божилов (3000 т.), П. Цветков (2700 т.), Р. Попов (1050 т.) и пр., както и от н.с. Х. Димитров (2250 т.), Н. Христова (1636 т.) и др. По отношение на научно-организационната и административната дейности, които са присъщи на старшия състав, няма данни само за К. Гагова (СИБ); Е. Хаджиниколова и О. Тодорова (ИБНХV-XIX); В. Николова, П. Кишкилова и И. Танчев (НБИ); Р. Манафова и К. Гърдев (ИБНВ) и Е. Бояджиева (ИСМОННВ). Сравнително добре е застъпена също експертната дейност на сътрудниците в Института, особено на колеги от секция ИБНХV-XIX и НБИ, като по показател № 5.5. (участие в радио- и ТВ-предавания) водещо място заемат ст.н.с. П. Цветков (120 бр.), Г. Марков (50 бр.) и Е. Стателова (11 бр.).
4. Прави впечатление обаче, че през разглеждания период балансът между различните категории сътрудници на Института е драстично нарушен. В атестацията са включени общо 104 души. От тях могат да отпаднат трима (1 докторант, 1 пенсиониран и 1 починал проучвател). Остават 43 ст.н.с. на 43 н.с. и 15 проучватели, т. е. броят на старшия състав е изравнен с броя на научните сътрудници, много от които далеч не са в първа младост. Особено трагично е положението в секции ИБНХV-XIX (10 на 4), НБИ (10 на 5), ИБСВСВ (4 на 4) и ПИНИ (2 на 2). В останалите секции преобладава младшият състав, но сред него има доста колеги, на които предстои хабилитиране, така че до една или две години Институтът ще бъде в още по-голяма степен „геронторизиран“.
ІV. Наблюдения.
1. Освен явни постижения данните от Атестационната карта разкриват и някои слабости, които по моему са повод за тревога. Отчитайки цялата трудоемкост, сложност и ангажираност във времето при работата по реализирането на проекти и съставянето на тематични или документални сборници, не мога да не отбележа дълбокото си убеждение, че основният продукт на хуманитариста-изследовател следва да се реализира във вид на научни статии и монографии. В този смисъл съм смутен от обстоятелството, че в рамките на шестте отчетни години някои колеги от старшия състав не са намерили време да подготвят свой авторски монографичен труд. Такива случаи има в секциите ИБНХV-XIX (1 човек), НБИ (2 души), ИБСВСВ (1 ч.), ИБНВ (1 ч.) и ИСМОННВ (1 ч.). Предполагам че повечето от тях са в процес на подработка на авторски монографии, които ще отчетат в най-скоро време, защото в бройката са включени и особено активни, утвърдили името си сред научната колегия старши сътрудници. Още по-тревожно обаче е положението по основния всъщност показател № 1.1. Струва ми се недопустимо за 6 години научен сътрудник да не е написал нито една статия. Това личи от съответните таблици за секция ИБНВ (3 д.) и секция ИСМОННВ (1 ч.), към които биха могли да се добавят и отчетените по № 1.1.Б. само непубликувани материали на учени от секциите СИБ (2 д.) и ИБНХV-IX (1 ч.). И ако в отделни случаи, особено при колегите-жени това би било донякъде обяснимо (майчинство, гледане на дете, ангажименти в семейството и пр.), то едва ли тези аргументи биха оправдали липсата на основната научна продукция при колегите-мъже. Може би най-фрапантен е случаят със ст.н.с. от секция ИБНВ, който няма нито монография, нито научна статия, нито участие в проект, писмена рецензия или научна информация (т. е. все дейности, свързани с авторски творчески труд), макар иначе да е реализирал точки от доклади, съставителство и пр. дейности.
2. Любопитна е картината във втората част на Атестационната карта. При класиране на колегите по показател № 1.1. например проличава, че последните двама от проучвателите, имащи публикации (И. Пенева и Б. Киряков), всъщност изпреварват 5 н.с. и 2 ст.н.с. по този критерий. Още по-високо при смесено подреждане биха се „издигнали“ проучвателите А. Златева, К. Венедикова, В. Милачков и Ж. Колева, докато Х. Милков направо би се „вместил“ сред първите 10 ст.н.с. и н.с. Съпоставката между класациите според научно-изследователската дейност (т. е. № 1.1. - 1.17.) и останалите видове дейности (т. е. № 2. - 5.) води до интересни наблюдения. Преди всичко трябва да се припомни, че от проучвателите с научна степен (д-р) се очаква много повече, отколкото от останалите специалисти, т. е. в рамките на „вътрешното“ им групиране те би трябвало да заемат предните места. На това условие не е отговорила д-р И. Пенева, която в научно-изследователски план е предпоследна (пред К. Радкова), макар да изпреварва по точки последния класирал се н.с. В. Аргирова. Единствено набраните от нея 7,5 т. по показател № 2.3. (участие в създаването на енциклопедии и пр.) я поставят пред проучвателите Н. Попова, Б. Тонинска, Л. Василева и Г. Мечкарова, пред н.с. Р. Богданова, З. Пляков, М. Колева и О. Русев, както и пред ст.н.с. А. Величков, И. Танчев и Е. Бояджиева, които не са отчели никаква дейност по направления № 2. - 5. Анализът на разполагането на научния състав според изследователската и останалите видове дейности показва, че някои колеги през разглеждания период са компенсирали сравнително слабата си активност в научно-изследователски план с много повече ангажименти по останалите групи дейности, което им е позволило да заемат по-благоприятна позиция в общата класация по всички възможни критерии (№ 0, 1, 2, 3, 4, 5). Но не бива да се забравя все пак, че Институтът по история е научно-изследователско звено на БАН и основните задължения и усилия на неговите сътрудници следва да се реализират тъкмо в тази област.
3. Общото класиране по показатели № 0. - 5. (с. 47-49) особено в неговия смесен вариант (с. 50-52) нагледно илюстрира натрупания потенциал на някои н.с. и проучватели, които с целокупната си дейност значително изпреварват част от старши научния състав и в случай, че отговарят на изискванията на действащото законодателство би следвало да бъдат повишени в научно звание или длъжност. Това са н.с. Л. Стоянов, И. Билярски, Б. Нягулов, Х. Димитров, Г. Генов, Т. Готовска, Н. Христова и др., както и проучвателите К. Венедикова, Б. Киряков и Х. Милков. Обратно - от намиращите се във втората половина на класационните таблици ст.н.с. и н.с. може би е редно да бъде изискано да се докажат с допълнителна научна продукция, преди да бъдат предложени за евентуално повишаване.
4. Доста полезна би била една съпоставка с класирането от предишната атестация на Института, макар тогава тя да бе реализирана на друг принцип, при който някои видове дейности (например работата по проекти) не бяха отразени, а и крайният резултат бе представен в (+) или (-) проценти спрямо средния брой точки на човек за съответен брой години по отделни „блокове“ дейности. Един бегъл поглед върху постиженията по блок I-II, приблизително съответстващ на сегашните показатели № 1.1. - 1.17., може да даде представа доколко е настъпила промяна в местата на последните десетина колеги от предходната атестация след отстраняване имената на онези, които вече не работят в Института. Оказва се, че някои сътрудници са намерили своята мотивация и са се „придвижили“ нагоре, докато други - както и преди - продължават да заемат последните места.
V. Предложения.
Във връзка с резултатите, отразени в Атестационната карта и с оглед на изискванията по т. 1.3. от методиката на атестиране, утвърдена от ЦУ на БАН, предлагам на членовете на АК и НС на ИИст да вземат отношение по следните въпроси:
1. Да се потърси начин за преодоляване „застаряването“ на Института чрез своевременно обявяване на достатъчно докторантури, като се извършва прецизен подбор на кандидатите и се помисли за тяхното бързо устройване на работа след успешна защита - може би на мястото на пенсиониращите се в бъдеще колеги. За целта е необходимо, струва ми се, още през първата половина на 2000-та година отделните звена да подготвят концептуални предложения за своето тематично развитие и нуждите от покриване на съществуващите „бели петна“, както и от попълване на онези празнини, които биха останали след емеритирането на съответните колеги. Въз основа на тези предложения НС да приеме обща Концепция за кадрово и тематично развитие на Института през следващите 5-10 години.
2. Да се обмисли въпроса за усъвършенстване структурата на Института чрез засилване ролята и значението на Временните програмни колективи, които на проектно начало да бъдат ангажирани с разработката на въпроси, спадащи хронологично или тематично към проблематиката на различни секции. Да се прецизира при необходимост вътрешната структура на отделните звена, като някои сътрудници или проучватели биха могли да бъдат пренасочени към други секции или дейности съобразно конкретните им научни интереси и трудови ангажименти. Тук имам предвид колегата К. Венедикова (която съвсем закономерно следва да бъде прехвърлена и на щат към секция ИБНХV-IX), колегата И. Пенева (чиито интереси отговарят по-скоро на медиевистичната секция) и пр. Ангажираността на други двама проучватели (Р. Прахова и М. Славейкова), които само формално се водят на щат към секция ПИНИ, ме карат да поставя въпроса за необходимостта от организационно усъвършенстване и на редакционно-издателската дейност. Може би е нужно техническата работа по редактирането на двете списания и техният компютърен набор да бъдат съсредоточени в едно общо звено, което да се ангажира също с предпечатната подготовка и на част от монографичните издания на Института.
3. Да се даде ход за разкриване на процедури за повишаване в степен и звание на онези колеги, които през атестационния период са показали достатъчно количество и качество на научния си труд и отговарят на изискванията на действащото законодателство. Същевременно от сътрудници, които не са се наредили с постиженията си в първата половина на класационните таблици, да се изиска допълнителна научна продукция, преди да бъдат предложени за евентуално повишаване.
4. Да се вземе принципно решение, дали не е целесъобразно (също с оглед на мотивационния момент) да бъдат понижени в звание онези н.с., които през отчетния период (още повече и при предишната атестация) са се оказали на последно място, особено по показател „научно-изследователска дейност“ (№ 1.1. - 1.11.). За хабилитирания състав това едва ли е възможно, но някои н.с. I ст. могат да бъдат понижени в н.с. II ст. (или от н.с. II ст. - в н.с. III ст.) със съответстващото на това трудово възнаграждение. Те следва да бъдат „възстановени“ съобразно изискванията на действащото законодателство едва след доказване на необходимите качества. Ако НС на ИИст възприеме такъв подход, то в неговите прерогативи е да определи, разгледа и се произнесе по всеки конкретен случай.
5. В горния контекст ръководството на Института и в частност неговият НС да обсъдят принципно възможността за въвеждането на диференциран подход при определяне заплатата на всеки отделен сътрудник съобразно постигнатите от него резултати през атестационния период и в края на всяка следваща календарна година. Колегите, които не показват достатъчна мотивираност могат да останат на минималното базово възнаграждение, докато за онези, които са били по-активни да се предвиди по-висок процент при актуализиране на заплатата или по-голяма сума при разпределяне на средствата по СБКО и пр.
08.12.1999
(В. Стоянов)
