Валери Стоянов
Бележки по предложението за отворено писмо
във връзка с темата на семинара на Института за исторически изследвания при БАН "Актуални проблеми на историята и историографията"
Писмото е от името на ИИстИ и участниците в семинара от 15.01.2013 – вероятно с идеята да се подписва. Затова текстът трябва да бъде така формулиран, че да не създава впечатление за Института като „гнездо на историческия национализъм“. Ние сме научна институция, т. е. мисията ни е на първо място да търсим и огласяваме „историческата истина“, докато пропагандирането и защитаването на исторически тези (дали правилни или политически мотивирани и оттам – нерядко манипулирани) би трябвало да остане на заден план. Единствено в случай на нашумял скандал или интерес към някаква проява, накърняваща облика на „историческата истина“ – такава, каквато я виждаме ние (но това също съдържа известна доза субективност), сме морално задължени да реагираме и да привлечем общественото внимание.
Какъв е в случая повода за отвореното писмо?
Писмото е свързано с предложено от г-н Л. Волонте проекторешение на ПАСЕ относно „непризнаване на съществуването у нас на помашко малцинство и език“, което трябва да се гласува в Страсбург на 21.-25.01.2013. То представлява наша предварителна реакция на идеята за „помашко малцинство и език“ в духа на традиционната обществена представа за същността на помаците като „българи мохамедани“, възхождаща към 30-те години на миналия век.
Коментар:
- Липсва цялостна информация за текста на проекторешението и съпътстващите го мотиви, за да можем да вземем отношение по тях;
- Не сме сезирани от подходяща институция с молба за подобна реакция;
- При това положение действието ни е „самосиндикално“ и „първосигнално“ – в най-добрия случай то може да бъде прието като опит да се обърне внимание на държавните институции към наличието на потенциално опасни за стабилността на страната тенденции. Тогава възниква въпросът – спи ли държавата с целия си апарат от високо платени служители, та се налага ние като институция с едва стигащ ни „бюджет на оцеляването“ до й вършим работата? Къде са българските евродепутати, МВнР, МВР и пр., които да защитят по подходящ начин държавните интереси както в ПАСЕ, така и вътре в страната? Срамните сцени, които се разиграха на 19-ти януари в НДК показаха същността на част от политическия ни елит. Тези кадри злепоставят България в много по-голяма степен отколкото някаква проекторезолюция в ПАСЕ. Трябва ли тогава и на това да реагираме с писмо?
Конкретно по текста
- Понятието „европейски отговорна интелигенция“, заменило клишираното вече „национално отговорна интелигенция“, е лишено от смисъл. Към какво сме отговорни? Навярно към „европейските ценности“. Те обаче включват представата за „мултикултурно общество“ и „правото на самоопределение“. А нашето писмо фактически противостои тъкмо на тези две идеи, на базата на които се търси обособяване на „помаци“ и „помашки език“ в едно „мултикултурно (и мултиетническо) българско общество“. Колкото и да не ни се харесва.
- Обяснението, че названието „помак“ е обидно за „българите мохамедани“ не се приема еднозначно. Едно, защото има и други интерпретации на името „помак“ (не само от „помъчен“) и второ, защото не всички „помаци“ желаят да бъдат смятани за „българи мохамедани“. Нещата са сложни, многопластови и свързани с процесите на индивидуална и групова самоидентификация. Думата „помак“ се е превърнала в технически термин за обозначаване на „българоезично (славяноезично) население с ислямско вероизповедание“, обитаващо главно Родопите и прилежащите райони. Предпочитан е в европейската научна книжнина поради етнически неутралния си характер, игнориращ народностното потекло, закодирано например в термините „българи мохамедани“ или в по-ново време „българи мюсюлмани“. Не мисля, че е кой знае какъв проблем, ако използваме този terminus technici и у нас, като същевременно обвързваме помаците с българската народностна общност (аз поне правя така) – като своеобразна българска етнографска група с ислямско вероизповедание и произтичащите от това културни специфики.
И още нещо – не толкова думата „помак“ има негативен оттенък, защото съдържала „исторически спомен за насилствената ислямизация…“, а по-скоро безалтернативното представяне на ислямизацията у нас като само „насилствена“ и „помъчена“ вменява на българите мюсюлмани чувство на малоценност, представя ги като хора „втора ръка“, едва ли не виновни, че предците им са се „прекършили“ за разлика от българите християни. А нещата едва ли са били така „черно-бели“, както ги описва едностранчиво патриотичната ни историопис.
- Дали наистина ни безпокоят нарастващите антиглобалистки тенденции, след като протестът ни срещу идеята за „помашко малцинство“ по същността си е и антиглобалистичен? Изграждането на едно глобално мултикултурно общество в Обединена Европа предполага отслабване на „националното“ за сметка на „регионалното“ и поощряване правата на малцинствата пред тези на доминиращото мнозинство. Това обяснява и започналата още през 1990-те атака срещу устоите на националната държава (особено в страните от бившия Източен блок), реализирана при СЪ-участието на местните политически елити. Разбира се, подобни тенденции не могат да не улеснят и сепарирането в политическото пространство, което при българските условия води и до диференциране по етнорелигиозен признак. Основателите на Европейския институт „Помак“, издал скандалната книга, обект на първия ни семинар, преди това са искали да учредят партия „Помак“, а още по-преди са подкрепяли Юзеир Юзеиров в опита му да регистрира партия „Отоман“. Това е същият Юзеиров, който скандализира обществото с появата си по боксерки в ЦИК когато кандидатстваше за президент, след като бе разрушен издигнатия от него паметник на османския воин в с. Славяново. Просто някои хора се възползват от ситуацията в страната. Да, те са „безотговорни фактори“, които се опитват да фалшифицират българската история и да обезличат „ценностната ни система“ – както пише Лизбет Любенова. Техните изяви обаче са в унисон с утвърдилия се в Европа „по-либерален“ поглед към миналото и съвсем не са „в драстичен разрез“, а по-скоро се вписват в мотото на ЕС „Единни в многообразието“.
- Декларацията, че учените от БАН „няма да се подадат на подобни провокативни действия“, че те са непоколебими да „дадат отпор на всички антибългарски, антихристиянски и антидържавни пропаганди“, които целят „дестабилизацията на страната“, както и призива към властимащите „да пресекат пътя на“ и т. н. ми напомнят за едни вече отминали времена…
- По коментара на Благовест Нягулов – той е изразил в по-сбита и по-благоприлична форма и моята позиция: А) нямаме готовност да подготвим писмото така, че то „да ни представя добре като научна институция“; Б) липсва информация за казуса в ПАСЕ и няма анализ на различните идентичности на помаците (всъщност за тях бе вече писала Евгения Иванова от НБУ, б.м.); В) тенденцията на обособяване не противоречи на духа на Рамковата конвенция; Г) има разминаване в позицията ни – от една страна поддържаме глобализма, а от друга браним българското, християнството, националната държава…
Съгласен съм с извода, че „можем само да се опитаме да отговорим с исторически анализ, който да оспори основанията за признаване на част от една религиозна общност… като етническо малцинство и то с използване на измислени… аргументи… или с натиск отвън и отгоре“. Към това мога да добавя само, че такъв анализ следва да бъде поръчан от съответна правителствена институция, търсеща експертното ни мнение, или заявен за финансиране като научен проект.
София, 21 януари 2013
Валери Стоянов