Предисловие

Отдавна съм се насочвал подсъзнателно към тази тема. Когато бях в прогимназията баща ми донесе след една командировка портативен радиоприемник "Спидола" - от онези първите, модел 1960 г. Тогава той още не беше наречен на завода в Рига - ВЭФ, както стана популярен през следващите години. Представляваше заоблена в краищата жълто-черна пластмасова кутия със страничен превключвател и дизайн, отговарящ на предходното десетилетие. За сметка на това обаче имаше чудесна избирателна способност - освен на средни и дълги вълни приемаше и късовълнови сигнали в пет отделни поддиапазона, започващи от 13-метра нагоре. В по-късните "VEF-ове", когато те заляха българския пазар, тази опция бе премахната. И неслучайно, защото част от заглушаваните станции можеха да бъдат приемани "по-чисто" в 13-метровия обхват. Ето защо "Спидолата" си беше истинско съкровище, което бързо "приватизирах". На нея слушах като гимназист българската емисия на ВВС, особено Топ-10 класациите (май водещият се казваше Peter Lee - той бе далеч по-добър от сменилата го в ефира "Вашата предана Ани"). Вече студент, пак "Спидолата" ми даде възможност да се запозная с есетата на Петър Увалиев (бях щастлив да получа от него автограф в началото на 1990-те) и "Задочните репортажи" на Георги Марков. Поставях я върху радиатора под прозореца си и по някакви неведоми за мен закони той се превръщаше в усилвателна антена, премахваща шума на заглушителите. А когато нощем четях за сесия пак чрез това невзрачно на вид радийце до ушите ми достигаха звуци от южната хемисфера. Музиката на Африка! Странна екзотика, която ми помагаше да се концентрирам. Някъде по това време започнах да попадам все по-често и на "Радио Ватикана" с продължаващата минути наред монотонна, но изпълнена със страст, копнеж и сякаш примирено отчаяние Богородична молитва "Ave Maria". Който я е слушал, знае какво имам предвид. Не разбирах думите, но те се запечатваха в съзнанието ми до степен да мога отчасти да я възпроизведа с някои фонетични грешки. Което понякога и правех по Коледа - години след завръщането ми от Германия. С времето почитта към Богородица се задълбочи.

През 2001 г. се докоснах до мъдростта и духовното величие на кардинал Franz König - бивш архиепископ на Виена и основател на екуменическата Фондация "Pro Oriente". Кратката ни среща остави дълбока следа в моето сърце и съзнание. Три години по-късно той напусна този свят на преклонна възраст - поклонението в Stefansdom траеше с дни. Седмица преди това бях сънувал пеещи в плач монахини, които произнасяха "Отче наш" като "Пастир наш". Сега този Пастир се бе завърнал при Отца. Това и записах в съболезнователната книга. "Ave Maria" ми звучеше в главата. През септември 2008 г. имах удоволствието да срещна и покойния вече Dr. Josef Homeyer - емеритиран епископ на Хилдесхайм и бивш президент на Комисията на епископските конференции на ЕС. Беше дошъл в София с идеята за сближаване ръководствата на различните вероизповедания. Интересуваше се от причините за растящия брой вярващи в някогашния Източен блок и в частност България. По моему едната от тях бе екзистенциална - когато си в затруднение, чувстваш се зле и няма на кого повече да разчиташ, обръщаш взор към Бога, търсейки упование в Него. И го намираш. Както е в известния стих-притча за следите от стъпки по пясъка... Използвах контакта ни, за да попитам не е ли грешно при отправяне на молитва към Богородица да я призовавам с "майко моя". Духовникът отвърна с усмивка, че Божията майка е Майка на всички. А с времето започнах да я възприемам и като своеобразно въплъщение на древната Богиня-Майка.

В края на миналата година отправих поздрави за Рожденственските празници към повечето приятели, колеги, по-близки или по-далечни познати, с чиито e-mail адреси разполагах. Отговорите на някои от тях ме зарадваха и допълнително мотивираха. Ще ми се да приведа избрани откъси в реда на постъпването, например: "Най-хубавото пожелание получих досега от теб! Дано да стигне до сърцата и разума на повече..."; "На свой ред в молитва измолвам от Витлеемския Богомладенец щедрата Негова подкрепа за Вас и Вашите най-мили! От Него благословена и успешна Нова година!"; "Благодаря за добрите и мъдри думи, Валери! И занапред да си такъв!"; "Бъди жив и здрав и нека никога перото ти да не пресъхва! Дано винаги имаш стимула, който ти дава смисъл дори и в най-трудните моменти!"; "Твоята художествена творба е толкова оригинална и очарователна, че си позволих да я направя достояние и на други ценители на красивото и талантливото. Същото се отнася за есето ти. Бъди здрав и все така усърден!"; "Позвольте также поздравить Вас с наступающим новым, символичным для нас, потомков номадов - Жылқы жылы! Пусть этот год соответственно своей энергетике подаст нам импульс для достижения высоких вершин и продвижения вперед во всем!"; "...da tut Erinnerung dringend not, an die, die einen selbst beförderten und halfen! Zu diesen Personen gehörst Du: Du hast mir geholfen und mich gefördert! Dafür bin ich Dir sehr, sehr dankbar"; "Let me also express my most sincere good wishes for Christmas and the New Year. Hopefully we may see each other in the upcoming year" и накрая едно почти писмо: "...преди около 3 години ми помогнахте с разяснения около дипломната ми работа за турското малцинство в България (Политология, Мюнхен), за което използвам момента да Ви благодаря - не само за реалната подкрепа, но и за милия и спокоен начин, по който ми я оказахте. (...) В момента съм в етап на търсене на нова работа, макар че сърцето ме дърпа към България... разумът, честно казано, също! Защото, колкото и трудно да е на един българин да си представи, и немското общество има своята “чалга“. За съжаление не мога да не се съглася и с всяко едно изречение от Вашия текст–равносметка. Казвам “за съжаление“, защото действителността можеше да е по-различна, по-добра. (...) Чудя се, дали при нас екзистенциалната борба не забавя именно появата на пороците на презадоволените западно-европейски общества. (...) Единствената мисъл, която не ми дава мира, е твърдението, че всеки народ заслужава управляващите го. Аз мисля, че тук сме изключението от правилото, надявам се. Не знам защо реших да нахвърля ... тези мои ... мисли, но бях провокирана от Вашия текст, защото мисля, че оптимизмът на българина ... е на изчезване. Затова Ви благодаря и за финала на текста". Имаше и множество по-кратки отговори. Някои адресати замълчаха - да са си живи и здрави. Други предпочетоха да отвърнат със собствени групови благопожелания. Сред тях бе и едно с прикрепен файл на Шубертовата "Ave Maria" в прекрасното изпълнение на австралийското сопрано Mirusia Louwerse и шармантния валонски диригент André Rieu. Благодаря за него. Тъкмо то ме подтикна да реализирам един отдавна замислян проект.

Молитвата

По света има хиляди изображения на Светата майка - кое от кое по-прекрасни. Тук бих желал да приложа само едно, което заснех през 2010 г. в Грац - в църквата Mariatrost (Мариина утеха), провъзгласена през 1999 г. от папа Йоан Павел ІІ за "Basilica minor". Някога паулински (после францискански) манастир, църквата е едно от най-значимите поклоннически места в Steiermark, Австрия (от 1711 г.). Нейното издигане на хълма Purberg (от Burgberg, 469 м. надморска височина) стои във връзка с окончателното преодоляване на "турската заплаха" през ХVІІІ в. До къснобароковата сграда води т. нар. Ангелска стълба с 216 стъпала (сбор 9 - завършеност), по която поклонниците се изкачват към светлината. И доколкото Marientrost е свързана също с Благовещение и с Рождество Богородично, което в личен план е особена сакрална дата (тъкмо на 8 септември сключих брак преди повече от 40 години), то изображението на Божията майка, на което се натъкнах там, ми е особено скъпо. Подобни красиви образи на Дева Мария съм срещал въплътени в мрамор в Notre Dame de Paris и в една не много голяма и слабо посещавана църква в центъра на Будапеща. Убеден съм обаче, че те са с хиляди, защото култът към Божията майка (или Богинята майка) е повсеместен. Във времето и в пространството.

"Ave Maria" е една от основните молитви в католическата църква, наред с "Pater Noster" (Отче наш). Възлиза към първото хилядолетие след Христа. Призивът "Ave" от глагола aveo (само в повелителна форма при среща или раздяла - "бъди здрав, здравей" и "прощавай, сбогом") е навярно семитска заемка в латинския език от картагенската (финикийско-пуническа) форма "hawe" ("привет, здравей"). Той се среща още в обръщението на римските гладиатори към императора - "Ave Caesar! Morituri te salutant!" ("Здравей Цезаре, отиващите на смърт те приветстват!"). Молитвата се състои от две части. Първата съдържа библейското обръщение на архангел Гавраил към Дева Мария, когато оповестява нейното "избраничество" (Лук. 1,28 - "Радвай се, благодатна! Господ е с теб; благословена си ти между жените"; в превода на Мартин Лутер - "Gegrüßet seist du, Hochbegnadete! Der Herr ist mit dir!"), както и приветствието на Елисавета (Лук. 1,42 - "благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба"; в Лутеровия превод - "Gebenedeit bist du unter den Weibern, und gebenedeit ist die Frucht deines Leibes!"). Тя е била практикувана като молитва още от ХІ в. Втората част обхваща допълнително вмъкната през ХІІІ в. молба за подкрепа в смъртния ни час.

"Похвална песен" в чест на Пресвета Богородица е позната и в Източното православие. И тя е базирана на библейския текст, но е по-различна:

В Западната църква (римо-католическа и англиканска) текстът гласи:

Първият ред е познат сред българските католици като "Радвай се, благодатна Марио, Господ е с Теб" и така той напомня началото на източноправославната Богородична молитва (вж. по-горе). Немският превод е "Gegrüsst seist du, Maria, voll der Gnade; der Herr ist mit dir. / Du bist gebenedeit unter den Frauen / und gebenedeit ist die Frucht deines Leibes, Jesus. / Heilige Maria, Mutter Gottes, / bitte für uns Sünder, / jetzt und in der Stunde unseres Todes. Amen". Английският вариант звучи "Hail Mary, full of grace, the Lord is with thee. / Blessed art thou amongst women / and blessed is the fruit of thy womb, Jesus. / Holy Mary, Mother of God, / pray for us sinners, / now and at the hour of our death. Amen". Последният ред се среща и като "now and in the hour of our death. Amen". Съществуват преводи на най-различни езици (вж. по-подробно тук).

Музикално оформление

Композитори от всички епохи са се изкушавали да "озвучат" текста на "Ave Maria". Още от времето на Ренесанса свои песенни въплъщения на Богородичната молитва са оставили Johannes Ockeghem (1415-1497), Josquin Des Prez (1450-1521), Nicolas Gobert (1495-1560), Jacob Arcadelt (1507-1521), Heinrich Schütz (1585-1672) и др. Особено впечатляваща е хоровата творба на Robert Parson (1535-1571), в която детските и младежки гласове се преплитат в такава хармония, че музиката се понася сякаш на талази, насищайки с величествен зов подкуполното пространство на храма.

На границата между късния Ренесанс и ранния барок работи Giulio Caccini (1551-1618) - един от създателите на оперния жанр. Неговата "Ave Maria" е изпълнена с трепетен копнеж и с болезнена обич, за която не са нужни повече слова, освен единствено "Ave", "Maria" и "Amen". Има десетки изпълнения на версията на Качини - кое от кое по-хубави (Andrea Bocelli, Katherine Jenkins, Hayley Westenra, Оксана Степанюк и много други). Но може би едно от най-впечатляващите и драматични е на южнокорейския колоратурен сопран Sumi Jo (р. 1962).

Столетие по-късно, през втората декада на ХVІІІ в., Johann Sebastian Bach (1685-1750) композира своите прелюдии и фуги, обединени през 1722 г. под заглавието "Das Wohltemperierte Klavier". Сред тях е и Прелюдия № 1 в С-мажор (отбелязана под № 846 в Каталога с произведенията на Бах - BWV, Bach-Werke-Verzeichnis). В средата на ХІХ в. големият френски композитор Charles Gounod (1818-1893) създава "Méditation sur le Premier Prélude de Piano de S. Bach" (1853). Първоначално тази "медитация" е аранжирана за цигулка и пиано от тъста на Гуно и снабдена с думите на Ламартиновата поема "Книгата на живота" (Alphonse de Lamartine, "Le livre de la vie"). Шест години по-късно (1859) се появява и версията с латинския текст на Мариината молитва:

Ave Maria, gratia plena
Dominus tecum benedicta tu in mulieribus
Et benedictus fructus ventris tui Jésus
Sancta Maria Sancta Maria Maria
Ora pro nobis nobis peccatoribus
Nunc et in hora in hora mortis nostrae
Amen... Amen...

Тъкмо тя става известна като "Аve Maria" на Бах/Гуно. Съществува цял букет от изпълнения на този шедьовър, включително на такива оперни легенди като Maria Callas (1923-1977), Anna Moffo (1932-2006) и др. Тук е споделен откъс с "диамантения глас" от Кейп Таун Nokrismesi "Kimmy" Skota (р. 1979) - като част от турнето на André Rieu в Бразилия през 2013 г.

Деветнадесетият век е изключително богат на композиции, посветени на Светата Дева. Тогава се появяват "Ave Maria" на Luigi Cherubini (1760-1842), Felix Mendelsson Bartholdy (1809-1847), Ferenc Liszt (1811-1886), Cesar Franck (1822-1890), Anton Bruckner (1824-1896), Johannes Brahms (1833-1897), Camille Saint-Saëns (1835-1921), George Bizet (1838-1875), Antonín Dvořák (1841-1904) и много други. Но може би най-блестящата сред тях е тази на Franz Schubert (1797-1828), която той сътворява в заника на жизнения си път през 1825 г. Всъщност Шуберт е имал съвсем друго намерение - той пише музиката за цикъл от 7 песни по поемата на Sir Walter Scott (1771-1832) "Lady of the Lake", публикувана през 1810 г., като озаглавява творбата си "Liederzyklus vom Fräulein vom See" (D. 837 - D.839). В него на шесто място е поставена третата песен на лирическата героиня Ellen Douglas и така бива дефинирана самата композиция (Ellens Gesang III "Hymne an die Jungfrau", D 839, Op. 52 Nr. 6). В отчаянието си укриващата се с баща си в една пещера девойка отправя молитва към Дева Мария с призив за помощ. Това е и съдържанието на песента. Текстът на Уолтър Скот е предаден в немския превод, осъществен през 1819 г. от Philip Adam Storck (1780-1822).

Ave Maria! Jungfrau mild,
Erhöre einer Jungfrau Flehen,
Aus diesem Felsen starr und wild
Soll mein Gebet zu dir hinwehen.
Wir schlafen sicher bis zum Morgen,
Ob Menschen noch so grausam sind.
O Jungfrau, sieh der Jungfrau Sorgen,
O Mutter, hör ein bittend Kind!
Ave Maria!

Ave Maria! Unbefleckt!
Wenn wir auf diesen Fels hinsinken
Zum Schlaf, und uns dein Schutz bedeckt
Wird weich der harte Fels uns dünken.
Du lächelst, Rosendüfte wehen
In dieser dumpfen Felsenkluft,
O Mutter, höre Kindes Flehen,
O Jungfrau, eine Jungfrau ruft!
Ave Maria!

Ave Maria! Reine Magd!
Der Erde und der Luft Dämonen,
Von deines Auges Huld verjagt,
Sie können hier nicht bei uns wohnen,
Wir woll’n uns still dem Schicksal beugen,
Da uns dein heil'ger Trost anweht;
Der Jungfrau wolle hold dich neigen,
Dem Kind, das für den Vater fleht.
Ave Maria!

С времето рефренът "Ave Maria" води до използването на песента и в църковните служби - при сватби и погребения, като вместо оригиналните слова (на немски или английски) към Шубертовата мелодия се прикрепя латинският текст на молитвата"Ave Maria".

Ave Maria Gratia plena
Maria Gratia plena
Maria Gratia plena
Ave, ave dominus
Dominus tecum

Benedicta tu in mulieribus
Et benedictus
Et benedictus fructus ventris
Ventris tui Jesus

Ave Maria
Ave Maria Mater dei
Ora pro nobis pecatoribus
Ora, ora pro nobis
Ora ora pro nobis pecatoribus

Nunc et in hora mortis
In hora mortis, mortis nostrae
In hora mortis nostrae
Ave Maria!

В наши дни тази безсмъртна творба е един от най-разпространените, обичани и предпочитани музикални шедьоври, превърнал се в символ на преклонението към Божията майка и елемент на християнската западна култура. Тя е изпълнявана от най-великите гласови дарования на съвременната епоха - Maria Callas, Perry Como, Andrea Bocelli, Placido Domingo и десетки други, сред които е и незабравимият Luciano Pavarotti.

"Ave Maria" е пята на различни езици, понякога с текст, нямащ нищо общо с творбата на Шуберт или с католическата молитва - вж. например изпълнението на родената в Красноярск, Сибир през 1984 г. Helene Fischer. Сакрална музика, включително творби, посветени на Божията майка, се създава и през ХХ в., например през 1915 г. от Сергей Рахманинов (1873-1943), през 1917 г. от Marcel Dupré (1886-1971), през 1949 г. от Игор Стравински (1882-1971) и пр. От по-ново време са "Ave Maria" във филма на Мел Гибсън "Страстите Христови" (The Passion of the Christ, 2004) по музика на Michal Lorenc от 1995 г. и в изпълнение на Olga Szyrowa, "Ave Maria Paien" (езическата Аве Мария) от френско-канадския мюзикъл от 1998 г. "Notre Dame de Paris" в изпълнение на Helene Segara и т. н. Един сравнително оригинален експеримент предлага Tania Kassis с комбинираното "ислямо-християнско Ave", при което засвидетелстването, че Бог е най-велик (Allah-u akbar) се съчетава с любоутвърждаващия Богородичен призив на Качини.

"Ave Maria" е любов, преданост, копнеж и всеотдайност. Опора и катарзис на душата. Смирение. Досег с вечността и смисъла на живота. Портал към безкрайността. Надежда за оцеляване.