СВЕТЪТ КРАЙ НАС

Месец юли започна с две знаменателни събития. След поредното посрещане на "Джулая" приблизително по едно и също време тържествено беше открита новата отсечка от 32 км по магистрала "Тракия", а на Витоша в един труднодостъпен и "защитен" район възникна горски пожар. Общото между двете случки бе не само в "представителното присъствие" - и на двете места се бяха струпали за "медийно отразяване" по няколко членове на кабинета, но и в историята на протичане - в хода на нещата, в начина на тяхното осъществяване, което по друг повод някога източните германци бяха определяли на развален руски като "булгарский систем", а ние му казвахме простичко "циганска работа".

Става въпрос за липсата на организация (или организационен капацитет) когато се започва нещо важно, за невъзможността да се предвидят в детайли всички елементи, етапи и последици на едно начинание, за неспособността да планираме ефективно действията ни с резултати в бъдещето. Този дефицит ни разграничава от обществата с по-устроен начин на живот, той е предопределял и недостатъците на политическата ни система (било то "социалистическа" или пост-такава). А работата става "циганска" не само когато е мърлява, прибързана или нескопосана, но и когато при липсата на визия за бъдещето, акцентът пада върху настоящето.

Министър-председателят умее да демонстрира визия. "Така ми се иска да изглежда България - слънчогледи, жита и по средата магистрала" - заявява той при откриването на Лот 2 на автомагистрала "Тракия" в присъствието на еврокомисаря за регионалната политика Йоханес Хан, на президента Росен Плевнелиев и на някои министри, с които заедно прерязва лентата на новия пътен участък. Той не вижда хора в своята мечта, но не пропуска да уязви политическите си предшественици с "фирмите на батко и братко, заради които ни спряха парите". След това делегацията проверява реконструираната 67-километрова ж.п. линия по трасето Пловдив - Димитровград, натоварена на електрическа мотриса "Дезиро" - една от онези, които бяха внесени през 2005 г. от Сименс по инициатива на транспортния министър от "Тройната коалиция" Николай Василев ("Малкия Мук").

Далеч съм от мисълта да оспорвам политиката за подобряване на българската инфраструктура. Нещо повече - намирам я за доста закъсняла. Твърде популистки ми звучеше девизът на загубилите изборите, че "асфалтът не се яде". И ако тук свързвам поредното "рязане на ленти" с т. нар. булгарский систем, то това е не само заради ограничаването на доходите на преобладаващата част от населението (при запазване на двойния "финансов аршин" за държавната администрация) - все пак "асфалтът" се заплаща и от нашия джоб, а поради продължителността и перипетиите в реализирането на проекта "Тракия". Началото е в далечната 1964 г., когато е било взето решението за изграждане на тази магистрала (първата в страната и все още недовършена), а самите строителни работи започват през 1973 г. Вече не помня дали из форумите или в предаването на Милен Цветков една пенсионирана госпожа бе заявила, че е работила някога като млада бригадирка в прокарването на пътя... Това не може да не впечатли на фона на обстоятелството, че Германия за по-малко от петилетка бе успяла да изгради някога през 1935-1938 г. около 3000 км. аутобани, повечето от които функционират до днес. А какво да кажем за Япония или за Съединените щати?

На първата снимка се вижда пътен възел в Лос Анжелис, Калифорния (САЩ) от 2003 г., а на втората е увековечен японският "дух", който след опустошителното земетресение от 11 март 2011 г. успява само за четири дни да възстанови съсипаната магистрала. Едно техническо "чудо" на съвременен Китай е откритият към края на юни т. г. най-дълъг мост в света (42,5 км), построен за не повече от шест години (2007-2012). А ние наваксваме пропуснатото с "на всеки километър"...

Същата неефективност проличава и при справянето с пожара, сигнал за който е бил подаден малко след 14 часа в неделя, на 1 юли. По думите на очевидец по това време е имало само едно огнище с размери около 1-2 декара. Първите хеликоптери за гасене обаче са пристигнали към 17 ч. (т. е. с три часа закъснение). Тогава вече са горели около 50 декара в резервата "Бистришко бранище" на около един час път от с. Бистрица; имало е и две огнища, за второто от които се предполага, че било от прехвръкнала искра. Тук не става дума за подозрителното съвпадение във времето с върнатия от президента законопроект за горите и отклоняването от страна на представителните лица на въпроси за причините на пожара. Цветан Цветанов се надява пожарът да бъде овладян до вечерта, а после оповестява, че ще се гаси докато е светло и гасенето ще продължи отново на следващия ден след развиделяване. В понеделник в гасенето се включват нови доброволци, а във вторник към двата военни хеликоптера Ми-17 се присъединява и машина на фирмата "Хели Ер". Не се мисли за търсене на външна подкрепа, защото по думите на Мирослав Найденов "в чужбина щели да ни се смеят за някакви си 50 декара, ако поискаме помощ"... Към 16 часа акцията е прекратена, тъй като военните хеликоптери били "изчерпали летателния си ресурс", а екипите от пожарникари, горски работници и доброволци започват да слизат към селото. Във вторник горящата площ е вече към 250 дка. Появява се информация за готовност от страна на Израел да изпрати един или дори два самолета със съответното оборудване и екипаж за гасенето на пожара. В сряда се оказва, че такава готовност е изразило и македонското правителство. Нощем Витоша е озарена от червено зарево, а през деня над нея се стеле жълтеникаво-сив дим като от вулкан. Властите успокояват, че димът не е вреден за здравето и продължават да "овладяват" положението.

Междувременно хората започват да търсят отговори на куп взаимно свързани въпроси. Например - имало ли е полза от и каква организационна работа е свършило закритото Министерство на бедствията и авариите, оглавявано от Емел Етем? Нали неговите звена бяха прехвърлени към други служби. Защо пожарната не е реагирала веднага, когато огънят е обхващал само 200-300 кв. метра? Защо тя не разполага със собствени хеликоптери, та е трябвало да се чакат 3 часа военните машини от Пловдив? Какво става с оповестеното през септември 2010 г. от военния министър Аню Ангелов специализирано звено "от три или четири вертолета Ми-17 за гасене на пожари и спасителни операции", което е трябвало да заработи от лятото на 2011 година? Защо се разчита на необучени доброволци, а не се командироват към София пожарникари от други градове на страната?

Появяват се и твърдения на очевидци, хвърлящи допълнителна светлина върху начина, по който у нас се действа в екстремни ситуации. "Хаосът е пълен. Нулева организация. Раздадоха респиратори пред камерите, после си ги прибраха" - записва в "Туитър" блогърът Ангел Генов, преди групата доброволци да се отправи към пожара. Те се били събрали в 5:30 ч. пред кметството на с. Бистрица, но близо два часа никой не се появил да ги инструктира. Извозили ги с автобус до с. Железна, където зачакали друг превоз до хижа "Академика". Към 7:30 се появил един единствен камион, който можел да вземе само част от екипите, защото нещо бил повреден. Потеглили към хижата пеша и пристигнали там едва към 11 ч. След още час и половина стигнали до огъня, но за 40 души имало само десетина маски. След още един преход стигнали до реката, където изградили бараж, за да може да се изпомпва вода с ръчни помпи. Към 16 ч. станало ясно, че помпа няма да получат, защото нямало как да се достави с хеликоптер, поради което се върнали в селото (http://asengenov.wordpress.com/2012/07/03/vitosha_gori/). Друг участник, Крум Фильовски, уточнява, че ако са били доставени нужните помпи, те щели да изхвърлят хиляди литри вода в минута, а не както от хеликоптерите - по 5 кубика. Освен това групата се намирала на стотина метра над пожара, с подготвени трасета за над 800 метра маркучи и окастрени дървета, за да може хеликоптерът безпроблемно да достави оборудването. На няколко пъти ръководителят им се обаждал да иска помпа, докато накрая му съобщили, че ще изпратят оборудването, но не по хеликоптер, а с кон. Продължили още да чакат, после някой им наредил да се прибират. Неадекватността на ръководещите операцията насочва автора към извода, че "някой просто не пожела да се приключи там и сега! Някой просто желаеше пожарът да върви нагоре"... (вж. http://www.cross.bg/1312260). По този повод читател отбелязва: "... същата случка бе факт над село Челопеч, Софийска област. И това само преди седмица. Същият сценарий!" На третия ден хората продължават да коментират: "Пълен хаос е, има министри, репортери... После си тръгват оттук и отиват при друга бригада, връщат се, непрекъснато ни гонят за интервюта". Днес в края на деня Цветан Цветанов оповестява, че "МВР ще организира високопроходим превоз за всички журналисти до пожара на Витоша да видят колко работа е свършена и при какви условия". Защо ли такъв транспорт нямаше в началото, когато бе най-необходим на огнеборците?

Гледам през прозореца - над Витоша са се появили нормални бели облаци. Не се вижда повече предишният дим. Дали това означава, че проблемът е решен? Едва ли - по-скоро са успели най-после да ограничат разрастването на пожара. А можеше всичко да свърши още в неделя, ако не беше нашенският "булгарский систем"...

Началото на пожара - 1 юли, 12:50 ч. и два дни по-късно - 3 юли.