СВЕТЪТ КРАЙ НАС

Често съм се опитвал да дефинирам какво е това "чалга"? Етимологично думата произлиза от турското съществително "çalgı", което означава "музика, свирня" (от глагола "çalmak", в значение на "3. свиря", но преди него са посочени по-често срещаните "1. крада, обирам, плячкосвам", "2. хлопам, звъня", което на свой ред кореспондира и с "6. удрям, бие" - срв. станалия вече антикварен "Турско-български речник" на БАН, издание на Н. Ванчев, Г. Гълъбов, Г. Класов, Т. Попов и В. Шанов под ръководството на акад. Ст. Романски, София, 1952). Тези основни значения на думата сами насочват към естеството на типа музика, обозначаван с казаното название - това е предпочитаната кръчмарска свирня на "чалгарите", на онези, за които "удрянето" или "биенето", а така също "кражбата, обирането, плячкосването" са обичайният начин на живот. При това не става въпрос само за циганите-роми, при които чалгата е естествена хранителна среда, а за мнозинството късо подстригани "добре облечени бизнесмени" и политици - бивши спортисти, но също комсомолски или милиционерски сътрудници, които от "приближени" и "опора" на властта се превърнаха в нейната "демократична" еманация. Някога, когато бях юноша, ми бе направило впечатление, как шофьорите на големците предпочитат да слушат по радиото сръбска музика (радио Белград или радио Скопие). Може да е било и виц, но помня преразказваната от тях сръбска реклама "Кой сака да клеца и да нeма дèца, да си купи куробранка марка Партизанка". Напълно в стила на чалга-текстовете. По-късно същият обслужващ персонал "обгрижваше" демократичното вече Народно събрание, Министерския съвет и Президентството, или премина на "свободна практика", полагайки основите на "национално отговорния бизнес" с такива изтъкнати представители като Илия Павлов, Васил Божков, Петър Манджуков, Валентин Златев и пр. Други бивши "послушници" или техните отрочета се пробваха в политиката. Някои завладяха и шоу-бизнеса. Чалгата бе наложена на масата като противовес на "западните влияния" (защо ли българският рок залиня, а ангажираните преди с казионния "Ален мак" успешно се пробваха в "новата вълна" на родната естрада) и тя много бързо намери път към сърцето на българина, който - с единия крак в ориенталското си минало - предпочете да се въодушевява от циганските ритми и еротиката на магистралната любов, вместо да се мъчи да съзижда за децата си едно по-трудно европейско бъдеще. Стигна се дотам, че задникът на един травестиращ "цигански славей" лъсна по софийските билбордове, а силиконовите бюстове на безбройните "фолк-диви" станаха главен рекламен атрибут за бира, водка, мастика и всякакви други "житейски благинки". Чрез различните "риалити формати" на основните телевизионни канали (Big-Brother, Милионер търси жена и всякакви подобни "манджи с грозде", които освен това бяха допълнително коментирани от едни и същи набедени за "публични лица") те нахлуха в домовете на хората и атакуваха малцината, неслушащи чалга, за да ги опростачат или откажат от гледането на телевизия. За какво ли се чудим тогава, че малките момиченца желаят да станат един ден фолк-певици, а в ромските гета мечтаят и да са проститутки? Рухването на комунизма в Източна Европа намери музикалния си символ във "Wind of Change" на Scorpions, а годишнината от падането на Берлинската стена бе отбелязана с грандиозния открит спектакъл на "The Wall" на Pink Floyd. У нас помпозно отзнаменуван беше юбилеят на основния чалга-разпространител "Pioneer" - с нощен фолк-концерт в сакралното духовно пространство на София между храм-паметника "Александър Невски", сградата на Светия синод, най-старата базилика "Св. София" и разположеното до нея място за поклонение пред Незнайния воин. В съседство до сградите на Народното събрание, Българската академия на науките, Народната библиотека и Софийския университет. С кметската подкрепа пошлостта заби кинжал в духовното сърце на България! "Върви народе възродени" и "напред науката е слънце" бяха изместени от "тигре, имаш ли пари?" и "заведи ме в близката квартална кръчма" - драстичен пример за променения вече манталитет на нацията между освобождението от "турското робство" и "отърсването от тоталитаризма".

Едва ли трябва да виним народа си за това "плъзгане по нанадолнището". Като цяло "народът" е онази огромна инертна маса (тълпа, простолюдие), която се намира в основата на социалната пирамида и от която нищо не зависи. Други са инициаторите на промените - те подбуждат и организират масите и тогава народът "гради историята". Съвсем трети са онези, които попълват редиците на новите елити - обикновено те се възползват от ситуацията за собствено подсигуряване, често подменят първоначалните идеали и започват да "дават тон" на общественото развитие, което се оказва по-различно от онова, за което "първопроходниците" са мечтаели. Те впоследствие моделират и вкусовете на "народа", оформяйки го "по свой образ и подобие". Значи и чалгата е техен продукт - дело на представители на днешния елит, които или по рождение са носители на такъв тип култура и налагат собствения си вкус на масите или умишлено пробутват сурогати, изместващи по-стойностните неща. Защото прост народ по-лесно се управлява - ученият би задавал неудобни въпроси, а можещият би предприел и адекватни действия...

Чалгата обаче не е само някакъв музикален стил с привнесени ориенталско-цигански мотиви. Тя е много повече - начин на поведение, форма на изказа, вид светоусещане, маниер на себеизразяване, особен дискурс, при който комплексът за малоценност се компенсира с грандомански изяви. С две думи - начин на живот. Преди години Иван Илчев бе заклеймил чалгата в историята. Гласът му бе чут единствено в тесните професионални среди. За мас-медиите "водещият историк" си остана Божидар Димитров, който непрекъснато "открива" нещо - ту Паисиевата история, ту безценни свети мощи, ту някой вампир, а в останалото време се занимава с миналото ни величието и громи "попълзновенията" на Скопските историчари. Чалга е селяшко-казарменият хумор на Слави Трифонов - всъщност един от основните пропагандатори на този жанр. Чалга е и пòказната сервилност пред властимащите на Николай Бареков, нескромно определящ блога си като "най-влиятелният блог за анализи и политика", а себе си - като "голям фен" (?!) на Българската православна църква. Преди да стане "журналист в най-голямата българска медия - BTV" (така в http://www.barekov.com/?page_id=2), а впоследствие - да прескочи в TV7 и да поеме поста на изпълнителен директор на BBT, Бареков е забавлявал посетителите на една чалготека с "Радка-Пиратка" и втикнат в панталоните си кавал (откъдето - прозвището му "Дудука", вж. http://www.youtube.com/watch?v=T5K7H-w9Hi4). Чалгата е проникнала навсякъде. Включително сред най-висшите управляващи среди. Откриваме я в поведението на политическия ни елит, например когато народен представител се опитва да вземе "на аванта" скъп JSM или да спечели уговорен конкурс за присъждането на академично звание с чужди научни трудове; когато друг негов колега веднъж прокламира, че ще "уволни премиера", а месеци по-късно призовава опозицията да издигане паметник на неговия заместник; когато членовете на кабинета започват все повече да подражават на маниерите и прическата на своя министър-председател; когато говорят с ирония за институции като БАН и СУ; когато се прокарват закони, обслужващи не обществото като цяло, а интересите на конкретни лица; когато министри си позволяват да неглижират проблемите на науката, образованието и здравеопазването; когато лекари проявяват немарливост, а магистрати използват правото за своето собствено обогатяване... Метастазите на това заболяване са обхванали цялото ни общество и все повече става невъзможно лечението без хирургическа намеса.

Може да звучи наивно, но непрекъснато се убеждавам, че единствено спасение и шанс за измъкване от блатото, в което се намира нацията, е моралната революция (онова, което е законно трябва да бъде и морално) с контрол върху управниците и постоянно търсене на персонална отговорност за всяка несвършена или лошо свършена работа. Ако искаме да я бъде България. Проблемът е, че няма кой да я проведе. Продължаваме да чакаме Годо. Месията, който ще ни "оправи". И все повече оставяме на Бог да изчисти Авгиевите обори. Но тогава ще бъде болезнено...

По-долу прилагам няколко текста, чиито автори по-добре от мен разкриват същността на проблема.

Ако имах право да изпратя няколко телеграми до оня свят, едната непременно щеше да е до Калчо Иванов. И на нея щеше да пише: „Ти беше прав точка удави ни точка”.

Такава жега е, че реката започна да тече през ден. Лекар обяснява по телевизията как да се пазим от горещините. Говори за морето, там водата ставала като бульон, в който се развиват вируси, бактерии, а прекаляването със слънцето също помагало за развитието на инфекциите. По тази причина съветва зрителите: „ Да не стоят като каспичански селяни по 12 часа…”

Каспичан не беше ли град? А даващият съвети не беше ли лекар? Защо тогава говори като касапин? Ааа, да, щом го има оня „якият касапин”, значи другите лекари са обикновени касапи.

По времето, когато докторите все още не бяха касапи, а футболистите не бяха доктори, ми се обади редакторът Калчо Иванов. Говоря ви за началото на 90-те години на миналия век. Тогава сутрин, обед и вечер се правеха митинги. Вееха се много сини знамена, „Подкрепа” сваляше директори, по площадите се пееше на поразия, непрекъснато пращах дописки за някакъв митинг. И сред целия този демократичен вреж и кипеж ми се обади Калчо с поръчка да отразя концерт.

Концерт, моля ви се, когато учебниците по история се пишеха пред очите ми по площадите. За каква музика толкова става дума? – попитах. „Не знам – вика Калчо, – трудно ми е да я определя, жанрът няма име, ако много се вдъхновиш, докато я слушаш, може и да измислиш. Знам само името на певицата, Тони Дачева.” Ти какво, подиграваш ли ми се – попитах го, – в момента по площадите се пише бъдещето на България, а ти ме караш да ходя на някакъв концерт на някаква Тони, която пеела нещо си, което даже си нямало име… Калчо Иванов беше умен и талантлив, но каза нещо, което тогава ми се стори много глупаво. Каза: „Ти пък сигурна ли си, че бъдещето се пише по митингите, може да се пише точно на тия концерти…”

Може да го е казал просто ей така. Но по-вероятно е да беше преценил. Защото също тъй каза: „Тази музика я чух в една кръчма и по лицата на хората разбрах, че ще ни удави.” Тогава не го разбрах. Тогава наистина вярвах, че бъдещето ни се пише по митингите и ги описвах много старателно.Броях непреброимото, организаторите винаги твърдяха, че присъстващите са два пъти повече, отколкото ние сме съобщили. Мина много време, докато един колега ме научи как да се разправям със сърдити организатори на митинги, които крещят срещу ми: Как така две хиляди, бяхме поне четири хиляди, как ги преброи? Започнах да отговарям по следния начин: Амиии, броя краката и деля на две.

Във времето, докато се случваше всичко това, онези концерти ставаха все повече, все по-многобройни, музиката вече си имаше име, а Тони Дачева остана единствената изпълнителка на такава музика с две имена. Когато тази музика превзе дискотеките, когато монополизира баловете на абитуриентите, когато гръмна по всички заведения, когато превзе тишината на курортите, беше странно, беше неприятно, беше заклеймено като проява на лош вкус. После се оказа още по-лошо – чалгата не било само музика. Тогава чалгата си нямаше име. Сега има много имена. Чалгата е блаженството на невежеството. Чалга е това, че всеки вътре в себе си знае пътя към рая, но приема улеснението на по-краткия и по-сладък път към джендема. Чалгата люлее, унася, приспива. „Колко е хубава тази светеща фрегата на витрината!” Това е кич, детето ми. „Като е кич, защо ми харесва?” Защото е лесно.

Съветите на оня лекар по телевизията приключват. Като една каспичанска селянка тръгвам по улицата без шапка и попадам в тропиците на град Сливен. Вървя сред палми. Шейсет каци с унили листа са кацнали тази нощ по още по-унилите улици на този град. Планината гледа изумена странния растителен вид, хората още по-изумени. Това ли ни липсваше? Хората ги броят, някой бил казал, че са сто. По една палма на всеки хайдутин. Не са сто, шейсет са. А-ха, по една на всяка мутра значи. Най-мутрите имат запазена маса на ларгото в Сливен. Там не може да сяда никой, освен те – голи до кръста и с шорти в съответствие с касапските съвети за жегата, ритнали джапанките встрани, вирнали крак на масата. А може би не съм права за палмите? Те се връзват чудесно с масата на мутрите. Лас Палмас. Палма кийч. Като е кич, защо не ми харесва? Чалга е всичко, което не е на мястото си.

Чалгата е повече от това, което си мислим за нея. „Все още няма име, но ще ни удави.” Калчо се оказа пророк. Не лозунгите от онези митинги оставиха трайния отпечатък върху живота ни. И не случайно. Имаше сериозни причини приватизацията да е базата, а чалгата идеологията на прехода. Илюстрирам ги с един монолог от книгата на Айн Ранд „Изворът: „Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство. Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове – ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.

Има и друг начин. Убивай със смях. Научи се да го използваш като унищожително средство. Превърни го в подигравка. Съвсем лесно е. Кажи им да се присмиват на всичко. ..Ако унищожиш всичко свято в душата на човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот. Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно. Опустоши човешката душа и ще получиш празно пространство, което да запълниш.”

Прекрасно обяснение, но твърде дълго за телеграма. Затова само: „Беше прав. Удавиха ни.”

В. „Преса”

Виктор (August 6, 2012 at 9:39 AM): Слушането на чалга превръща хората в идиоти. Съвършено краткия текст с елементарен смисъл, акцентиращ на инстинктите, насочва към слушателя на тази "музика" - циганите. Да ядеш, да е*еш, да доминираш над някого - това са основните сюжети в чалгата, а също така и главните мотиватори на поведение при животните... чалгата свежда човеците до животинска нагласа на поведение, превръща ги в добитъци. (...)

Стоянова (August 6, 2012 at 1:12 PM): Перфектна комбинация - мутри ни управляват, чалга ни забавлява! Останалите мрънкаме по форумите.

От Букурещ до София с влак - искат да убият транспорта или пътниците

http://www.dnevnik.bg/live/dnevniklive/2012/08/04/1880268_chitatelski_dnevnik_ot_bukuresht_do_sofiia_s_vlak_-/

(04 август 2012)

Реймънд и Джудит Хансен са американци от Лос Анджелис. Джудит посещава България за първи път през 1974 г. и с влак успява да види някои красиви места на страната, след което многократно се връща през годините. В определени периоди на 2003-2007 г., заедно със съпруга си Реймънд Хансен живеят и работят в София. Правят ново издание на "Под Игото" на английски език в превод от Маргарита Алексиева и Теодора Атанасова. Участват в създаването на малко издателство "Pax Publishing". Джудит се включва и в работата на Американския център в Столична библиотека и издава готварска книжка в подкрепа на семействата от асоциацията "Ние съществуваме". През последните 10 години Джудит и Реймънд се връщат в София всяко лято.

Реймън Хансен е работил като адвокат по трудово право и консултант по управление, а Джудит е библиотекарка и предприемач. И двамата са преподавали в университета Хайделбер в Германия и в Харбин, Китай. Публикуваме писмото им как започва поредното им завръщане в България, преведено от тяхна приятелка. То ще бъде изпратено и до отговорните институции. "Дневник" също ще продължи темата през следващата седмица:

В това писмо искам да опиша неотдавнашното ни пътуване с международния влак от Букурещ до София на 8 юли 2012г. Това беше втората част на екскурзията ни от Берлин до София с четиридневен престой в Букурещ, преди да продължим с влак за София. И двамата със съпруга ми – доста опитни, вече възрастни пътешественици – очаквахме с голямо нетърпение пътуването ни с влак, тъй като обикновено идваме в София със самолет от Берлин или направо от Лос Анджелис и нямаме възможност да разгледаме природата и населените места по пътя.

От Будапеща до Букурещ бяхме в удобно спало купе за двама с климатик и мислехме, че и от Букурещ през Русе за София ще намерим подобно настаняване. В Берлин нямахме възможност да запазим билетите до София, но ни беше казано, че на място ще можем да го направим.

Купихме си билетите на жп гарата в Букурещ и "запазихме" две места до прозореца – така и пишеше на билетите ни ("2 window"). Служителят ни каза, че във влака няма първа класа, нито климатик. Това ни притесни, защото времето беше много горещо, но вече друга възможност нямахме: местата в самолетите бяха запълнени, а се притеснявахме, че в автобусите може да е още по-топло и забавянето на граница да е по-дълго.

Намерихме перона и там униформен кондуктор ни заведе до като че ли единствения вагон с пътници. Много от вагоните изглеждаха в окаяно състояние, а всички бяха с много мръсни прозорци. Вида на влака доста ни притесни. Имаше малко пътници, сред тях една млада двойка датчани и една двойка възрастни японци. Кондукторът ни посочи местата – точно по средата, а не както очаквахме до прозореца, макар в купето да бяхме сами. Прозорецът не се отваряше. Много се мъчихме да го отворим и накрая отидохме в друго купе, където се отваряше донякъде. Чуваше се как и в други купета пътниците се мъчат да отворят прозорците, а вътре във влака ставаше все по-горещо.

Мъж с карнетка отвори купето и поиска билетите за проверка, а самият той се легитимира с документи с официални на вид печати. Заедно с него мисля, че имаше още един мъж, който също проверяваше билети в другите купета. Той заяви, че сме седнали на чужди места, а всички билети са продадени. Казах му за проблема с прозореца и че съпругът ми не се чувства много добре. И той ме попита (на английски): "Първа класа, искате билети за първа класа?" "Разбира се", отговорих и го последвах, за да видя какво може да ни предложи.

Стигнахме до един вагон, който изглеждаше много по-приятно и беше съвсем празен. Попитах го колко трябва да доплатим, той отвори карнетката си и каза, че за нас ще бъде по 21 евро на човек и дори ми показа таблицата с цените. На въпроса дали ще има климатик, той отговори, че когато влакът тръгне, ще затворят прозорците и климатикът (посочи решетката на тавана) ще заработи до десетина минути. Слязох да видя обозначението на вагона и там наистина пишеше 1-ва класа, макар и цифрата да беше поправена на ръка – имам го на снимка.

Бяхме отчаяни от ситуацията и се опасявахме, че влакът ще се напълни на следващите гари и пътуването ще бъде непоносимо в жегата. Имах само 40 евро в себе си, но мъжът каза че са достатъчни ("For you, OK"), а аз помолих за квитанция за новите ни места. Той каза, че след малко ще я донесе ("Yes of course, in a minute, you wait") и ние се настанихме

Влакът тръгна точно в 13.00 часа и тъй като мъжът не се върна, аз отидох да го потърся. Оказа се, че мога да премина само до следващите два вагона, а него го нямаше в тях. Реших, че може да е в някоя от тоалетните и тогава видях, че и трите тоалетни са заключени! Разбрах, че ни беше измамил. Климатикът така и не заработи. Влакът си остана почти празен и на следващите гари не виждахме да се качват пътници.

Единият датчанин мина през нашия вагон и търсеше тоалетна, защото не намираше отключена. Предложих му да използва плик. Друга млада жена мина и също търсеше тоалетна. Всички тоалетни бяха заключени.

След повече от час минаха униформени кондуктори да проверят билетите ни. Аз разказах какво ни се беше случило и жената кондуктор, която говореше малко английски, преведе на мъжа. Той през цялото време клатеше глава (Не разбрах - ‘Да’ или ‘Не’ означава това на български?). И двамата изглеждаха разтроени от това, което им разказахме. Жената написа нещо на гърба на билетите ни, може би "Тези хора са измамени с билетите" и ни каза да седнем където пожелаем. Казах й за заключените тоалетни и тя извади един ключ и започна да ги отключва. Някои от прозорците също вече бяха отворени.

Искам да отбележа, че:

• Кондукторът, който провери билетите ни преди да се качим в Букурещ със сигурност е знаел за мнимите кондуктори, които са се качили във влака.
• През цялото пътуване (10 часа и половина) пътниците нямаха възможност да си купят напитки или храна във влака.
• През цялото време никой не направи съобщение за продължителността на престоя на гарите.
• През цялото време нямаше кого да попитаме за каквато и да било информация за пътуването.
• Всички прозорци бяха или издраскани, или мръсни и много от тях не се отваряха. Иначе вътре купетата бяха чисти.
• Тоалетните, след като ги отключиха, се оказаха безобразни – без вода и без тоалетна хартия.
• Това е единственият влак, който свърза тези две столици на ЕС. Външната температурата беше между 35 и 40 градуса. Вътре във влака беше поне толкова.

Не знам дали отговорните за това лица и институции се опитват да УБИЯТ железопътния транспорт, да УБИЯТ туризма в България или просто искат да УБИЯТ пътниците??? Ако това е намерението, явно се полага голямо усилие.

Тъжното е, че в миналото България имаше железопътен транспорт с добра репутация, беше чист и удобен. Смятам, че много туристи днес биха го използвали, за да отидат до планинските и морски курорти, както и до интересни български села. Със сигурност за местните хора влаковете дават добра възможност за придвижване между градовете и по-малките населени места.

Това, което се случва с влак като международния влак от Букурещ за София, е срамно за цялата държава.

Надявам се да получим някакви отговори защо се допуска да се случи това.

С уважение,

Джудит и Реймънд Хансен

teridan (10:54; 04 авг. 2012): България изглежда най-жалка и грозна, когато прекараш продължителен период някъде из Европа и се върнеш. Тогава сравненията са неизбежни. Първите дни в страната изглеждат кошмар, след това полека се свиква. Така че си представям как изглеждат влаковете в очите на чужденец. Изпитам съжаление към български журналисти, които тичат да интервюират чужденци и им задават въпроса "Какво мислят за България?" или "Как им изглежда България?", защото предварително знам какво мислят за страната ни. Разбира се, те казват нещо хубаво от любезност. В случая са написали истината.

dodge_ram (11:29; 04 авг. 2012): Аз съм бил във всички европейски столици без Прищина и мога да потвърдя, че само в сръвнение с Тирана, Скопие и Кишинеу София прилича донякъде на град. След всичко останало е клоака.

shumkar (11:51; 04 авг, 2012): "Да бяха погледнали от комичната страна на ситуацията! - цитат на коментар #21 от “Курт Деликуртев...” И какво комично видя в написаното? Че един свини, сменящи супермерцедесите си на 2 години карат другите да пътуват в кочини ли? И че същите свини са способни да отвратят от България и всичко българско и най-доброжелателните чужденци, това ли е комичното?

Отминалият двадесети век роди голям брой химерни групировки (етноси или други обществени групи). В условията на редица диктаторски режими и съпътстващите ги бурни миграционни процеси (насилствени или икономически обусловени) голям брой хора са откъсвани от традиционната им култура и поставяни в чужда за тях среда. Така възникват химерни обществени групировки (Бородай, 1981) с химерно поведение, изразяващо се в асоциални реакции, безразлично или рушително отношение към исторически и морални ценности и природна среда. Това асоциално поведение намира многолика изява, защото членовете на тези групи в новата среда развиват чувството на всепозволеност и безнаказаност, поради анонимността, в която преживяват. В България химерните обществени групи са резултат от бързата миграция на селското население към градовете главно в края на петдесетте години на двадесетия век, когато коренното градско население също изчезна чрез друго изселване или претопяване. Това се оказа гибелно както за традиционната селска култура, така и за традиционната градска култура. Адаптирането на химерните групи към новата културна среда с постепенното изчезване на тяхната химерна психика е много труден и продължителен процес. Желанието за приобщаване към новите културни среда винаги се проявява в уродливи форми (срам от старата културна среда, прекъсване на връзките между поколенията с разрушаване на семейството, безкритично подражателство на всичко, което се възприема като нова модерна култура). Децата от тези среди са особено застрашени от пороците и капаните на съвременния свят – цигари, алкохол, дрога, проституция, показен хомосексуализъм, венерически болести, спин, а тяхната агресивност и непознаване на моралните ценности лесно ги приобщава към криминалния контингент на страната. В училище химерните ученици са главния изразител на проявите на насилие към съученици, учители или случайни хора. Защо училищните и общинските власти търпят разпространителите на дрога сред учениците? Защо обществото приема събирането на тумби на явно дрогирани или пияни ученици, които с поведението си скандализират намиращите се наоколо хора?

Разпознаването на представителите на химерните обществени групи не е трудно, защото те имат своите разграничителни белези в поведението, езика и дори в песните и музиката. Песните на тези хора у нас се означават като „чалга“. В чалгата има три характерни мотива – груб, предизвикателен текст, който е израз на химерната им психика, народни мотиви в музиката - ехо от тяхната безвъзвратно изгубена култура и цигански мотиви в музиката, свързани с неосъзнатото им чувство на тъга на хора с прерязани корени.

Чалгата не е просто музика. Тя е особено опасно явление в българското общество. Затова нейното присъствие в училище е недопустимо.

Почти ежедневните дискусии за „правата“ на безстопанствените кучета вероятно също са с химерен характер. България е член на Европейския съюз. В градовете на цивилизована Европа няма свободно разхождащи се безстопанствени кучета. Следователно проблемът с кучетата е безалтернативен – такива кучета не може да има нито в столицата, нито в другите градове на България.

Състоянието и процесите в обществото определят това, което става в българското училище – в училището текат рушителни процеси, а висшите училища бързо се превръщат с субекти на „институционализираната лъжа“. Трябва да се освободим от самозаблудите за някакво благополучие и да имаме очи за това, което става в българското образование. През 1983 г. американските образователни власти и правителство имаха куража да представят документа „A Nation at Risk: The Imperative For Educational Reform“, с който започнаха образователните реформи в целия свят. Не можем ли и ние да го направим?!

Накрая като опит за надзъртане в бъдещето - едно интервю на Полина Паунова със социолога Цветозар Томов: онзи, който прекрати лекциите си в Пловдивския университет в знак на протест срещу удостояването на футболиста Христо Стоичков с почетното звание "доктор". Не приемам тезата, че уволнената съдийка представлява едва ли не някакъв дисидент - невнасянето с години на мотивите по присъдите, довело до прекратяване "по давност" на съответните дела, няма разумно обяснение (освен да отнесем и това на контото на чалгата). Намирам обаче разсъжденията на г-н Томов за интересни и звучащи убедително.

Смятате ли, че това, което се случи в съдебната система – уволнението на съдия Мирослава Тодорова, последващите заседания на ВСС, завихрящият се скандал “Крънчева” - ще нажежи обстановката в страната, или както обикновено август ще бъде летаргичен?

Такъв ефект ще има, но е много вероятно той да бъде през септември. През август няма да има движение по тези въпроси. Но със сигурност те ще дадат своето отражение със започването на активния сезон през септември.

Защо тогава скандалите се разразяват сега? За да бъдат забравени до септември ли?

Не мисля. Нещата малко или много бяха свързани с доклада на ЕК, с активната реформаторска роля на Съюза на съдиите в България напоследък. Ако помните, точно ден преди уволнението на Тодорова – на 11 юли, имаше изразяване на поредна активна позиция от тяхна страна. Веднага след това – на 12 юли, последва решението на ВСС. Уволнението на Тодорова е индикатор, че кабинетът е решил на всяка цена да се справи с овладяването на съдебната система – да я овладее напълно, да премахне неудобните хора в нея.

Т.е. да бъдат отстранени тези, които биха могли да настояват за нещо, или най-грубо казано – да мътят плановете на този кабинет в това отношение. Целта е спечелването на цялостен контрол върху ВСС, а оттам и върху избора на главен прокурор. Което от своя страна е гаранция за спечелването на парламентарните избори догодина. Прочитът на събитията е такъв - ГЕРБ целят победа на изборите, а това са ходовете, с които кабинетът смята да спечели тази победа.

Орлов мост, безпрецедентният протест на съдии – тези събития не генерират ли опозиционна енергия?

Основната разлика между управлението на ГЕРБ и всички предходни управления по време на демократичния хаос след 1989 година, е, сега наблюдаваме възстановяването в един по-модернизиран вариант на тоталитарния режим в България. Така могат да бъдат разчетени ходовете на тази власт.

Това не е просто авторитарен режим на Борисов, а режим, който се опитва да проведе централизация от горе до долу по вертикала, и да подчини всички власти на изпълнителната. Това е основната характеристика на всеки тоталитарен режим – единен ред както по вертикала, така и по хоризонтала.

Политиката на ГЕРБ е насочена към това и в момента навлиза в решаващ стадий борбата за връщането на тоталитарното управление в българското общество. Резултатът е засилването и на чисто опозиционните протести срещу правителството, които малко или много вече изглеждат дисидентски протести на хора, които искат повече граждански свободи.

Досега кабинетът на Борисов отстъпваше при всеки протест, струва ми се, че оттук насетне в предстоящата предизборна година ще бъдем свидетели на по-голяма безкомпромисност от страна на държавата. Пак ще повторя – те искат да завършат до края на мандата си налагането на политиката, за която вече споменахме. Готови са да платят всяка цена за това, дори и тежки напрежения с Брюксел.

Говорите за “режим”. В началото на мандата на Борисов преди три години имаше ли индикации, че ще се стигне до ескалация на напрежението?

Винаги съм твърдял това от самото начало по отношение на кариерата на Бойко Борисов. Той е човек с такъв тип представи за държавно устройство и политическа роля.

Иначе в самите програмни документи на ГЕРБ нямаше индикации за установяването на режим, но е ясно защо. Още от самото начало в политиката на това правителство бяха приети промените в Закона за СРС, в ЗЕС. Това бяха промени, които се опитаха да наложат и предишните управляващи, но не мина. В крайна сметка те бяха наложени съвсем безкомпромисно. Даде се ресурс на силовите служби да подложат обществото на тотален шантаж и ние сме свидетели на това. Мисля, че държавата засили ролята си като тотален посредник по отношение на почти всички бизнеси.

Опитите за подчиняване на законодателната и съдебната власт стартираха още от началото на мандата на правителството и Цветанов беше публичният герой в това отношение. Всъщност в България народното събрание никога не си е упражнявало функцията в тези 20 години, винаги е било подчинено на волята на изпълнителната власт и това до голяма степен е произведено от конституционната уредба на страната.

Но такъв натиск върху съда не е имало при нито едно предишно управление.

Нека не забравяме, че ГЕРБ овладя и президентската институция. Т.е. имат всички ресурси да създадат модела, за който говорим. И ако го създадат, това може да им гарантира още един мандат.

Имахме безпрецедентен случай – 136 български съдии изпратиха писмо до парламента с искане на оставката на ВСС. Нито една парламентарна група не прояви интерес към писмото. Липсва ли опозиция в България? Не се ли превръща съдът в истинския дисидент?

Парламентарната опозиция не е опозиция. Защото едновременно с това, че партиите конкуренти на ГЕРБ се чувстват заплашени от доста агресивната политика на ГЕРБ, те не искат смяна на модела на управление в страната. В крайна сметка ГЕРБ има ресурс да се споразумее с всички парламентарно представени партии, включително БСП и ДПС, ако ситуацията се развие така, че е необходим компромис между всички тях.

Моята версия е, че в крайна сметка заедно образуват един политически картел, който се старае да съхрани полукриминалния модел на упражняване на политическата и икономическа власт в България.

Пак повтарям – особеното при ГЕРБ е, че има съвършено ясен уклон този модел да възпроизведе начина на упражняване на властта по тоталитарен начин.

Единственият тип опозиционност спрямо сегашната власт, както и спрямо всеки тоталитарен режим, е дисидентството. Тъй като имаме ясни признаци на срастване на управляващата партия с държавата начинът да се протестира срещу властта е всъщност да се протестира срещу държавата изцяло, включително спрямо легитимните опозиционни политически сили.

Иначе дисидент може да бъде всеки – от съда до всеки обикновен гражданин. Реалният избор е между несвобода и нормалност.

Когато се дискутираше темата за вот на недоверие срещу кабинета в предаването “Референдум” по БНТ, за пръв път преобладаващата част от гласуващите зрители – 61% - застанаха срещу ГЕРБ с мотива, че такъв вот е оправдан. Дава ли ни основание този факт да смятаме, че неодобрението срещу управляващите расте?

Един от възможните сценарии, който предвиждам, е ГЕРБ да спечели изборите догодина дори по-убедително, отколкото ги спечели през 2009 година. Условието това да се случи, е да успеят наистина да ликвидират всяка институционална инициатива срещу себе си.

Ако не допуснат съществуването на независими центрове на власт, изборите ще бъдат спечелени от Борисов. Това ще се случи, защото в обществото ще бъде нагнетен страх и напрежение и ще имат възможност да фалшифицират изборните резултати.

Няма тоталитарен режим, който да е губил избори – няма такъв случай. Въпросът е доколко могат да осъществят това.

Иначе никое изследване няма отношение към подобно стечение на обстоятелствата. Ако бъде проведено изследване в Северна Корея, ще бъде регистрирана много единна подкрепа за поредния севернокорейски лидер. Ако измериш рейтинга на Лукашенко, той ще е два пъти по-висок от този на Борисов. Винаги, когато има такъв модел на управление, нямаме свободни избори, а когато имаме несвободни избори, властта се самолегитимира чрез тях. Очаквам, че в България този процес може да се развие и да достигне до застрашителни размери, при които ГЕРБ да спечели с абсолютно мнозинство.

Споменахте в началото, че може да се родят антиевропейски настроения. Ако се развие такъв сценарий, каква може да бъде ролята на ЕС и отношението на българската власт към съюза?

Това ще доведе до охладняване на отношенията на сегашните управляващите и ЕС. То вече се усеща. Но дали ще доведе до тежък конфликт, ми е трудно да предскажа. Между другото, това е един от начините това управление да се провали – ако преиграе в тази посока.

Правителството няма да оцелее, ако бъде принудено да преиграе, за да осъществи политическите си цели. Казусът с Мирослава Тодорова го показва. Тя, може би, е най-опасният враг на този режим в момента, именно защото принуди управляващите да я репресират. Усети се, бе отразено в доклада на ЕК и бе премината една граница, при която режимът започва да изглежда в неизгодна светлина навън. Но тази граница трябва да бъде премината многократно, за да се разклатят устоите на режима. Всяко подобно управление, в крайна сметка, е колос на глинени крака. Може да бъде съборен, ако му отсечеш краката, а това означава да покажеш гнусната му природа пред света.

Иначе – без външна изолация режимът на Борисов няма да падне, той има достатъчно ресурс отвътре, за да задържи властта. И да я направи абсолютна.

В казуса с Мирослава Тодорова президентът застана по доста софистициран начин на страната на съдиите. Започва ли да се еманципира Плевнелиев?

И Борисов се дистанцира. Нарече уволнението й провокация, с което внася яснота, че Цветанов трябва да вади кестените от огъня, всички останали да пазят дистанция, за да може, ако това доста неугледно действие предизвика остра реакция навън – да има ход назад. Това е част от политическия пиар.

Колкото до Плевнелиев, смятам, че по-скоро маркира територии на възможна бъдеща еманципация, ако му се наложи. А тя пък може да се наложи, ако режимът стане неудобен за външните си покровители.

По какъв начин може да стане засилването на антиевропейски настроения?

Това може да се случи, ако официалната пропаганда започне да обяснява последиците от собствената си икономическа политика, които се свеждат до обедняване и ликвидиране на средния и дребния бизнес, като резултат от общоевропейската икономическа криза. Опити вече има и като че ли има тенденции те да се засилват. Борисов е прекрасен популист, може да влезе в тази роля, ако му се наложи.

А каква е ролята тук на медиите и социолозите?

Ролята на медиите е слугинска. Обслужват режима масово, а изключенията са твърде малко. За съжаление, хората, които са в публичния живот, могат да избират между личното достойнство и материалното благополучие. Като изборът на едното води до загуба на другото. При тази ситуация повечето хора предпочитат материалните облаги. Което е естествено, защото нито едно общество не се състои от герои.

Европейският доклад беше заглушен от атентата в Бургас. Защо, според вас, няма да има доклади за страната ни година и половина?

Това действие на Брюксел казва, че ситуацията в страната е неясна, че не се знае как може да се въздейства върху българското правителство, за да се постигнат реформите. Но те няма да могат да се постигнат без падането от власт на Борисов. Няма гаранция, обаче, че дори слизането от властта на ГЕРБ да се случи, реформите ще се постигнат. Защото идването на ГЕРБ на власт и последователността в опитите им да установяват тоталитарни управленски практики в България е резултат на криминалната природа на целия преход към демокрация.

Така че не би било достатъчно един такъв опит да се е провалил. Необходимо е да бъде сменена отново политическата система, която показва, че не може да работи в тези 20 години. Никакви реформи няма да се постигнат, ако дойде на власт нова Тройна коалиция, да кажем, която да замени този неясен смърдящ тоталитарен ред с не по-малко смърдящ демократичен хаос, който цареше в предходното управление.

Трябва да се гарантира истинско разделение на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна. В същото време без взаимен контрол между тях нищо няма да се случи.

Ако се върнем на темата ВСС – трябва да се ликвидира възможността законодателите да участват в избора на ВСС, да се ликвидира странната симбиоза между прокуратура и съд в сегашния ВСС. Прокуратурата може спокойно да бъде към изпълнителната власт, но при всички положения и прокуратурата, и полицията би следвало да не могат да бъдат политически контролирани от изпълнителната власт.

Трябва да се въведат някакви практики, пречещи на всеки политически субект, идващ на власт, да подменя буквално цялата администрация. Защото по този начин рекрутираме администрация, която е политически обвързана и професионално непригодна да върши каквото и да е в полза на обществото.

Подобни неща не възникват като проблем в рамките на европейската демократична култура, там, където се знае, че смяната на едно правителство не води до сътресения в административните редици. В България обаче всеки води своите партизански дружинки и това не е тръгнало от ГЕРБ. Истината е, че при ГЕРБ обаче се стигна до толкова ниски слоеве, че на практика партията срасна с държавата.

В България обаче няма нови политически субекти. Те са от този "криминален преход", както го наричате вие. Тогава не става ли невъзможно всичко това?

Да, става, защото картелът вече е образуван. В него има медии, сенчест бизнес, политици от всички партии. Финансира се с нечисти пари и може да поддържа монопол върху изборния процес, без да позволява някой да го атакува отвън.

Изходът какъв е?

Трябва самият този картел да бъде подложен на силен натиск. В крайна сметка при нежните революции от 1989 година това се получи.

Говорите за силен натиск, но междувременно от Факултета по журналистика, където тема на устния приемен изпит бяха протестите от Орлов мост, твърдят, че единствените кандидат-студенти, които са знаели за протестите, са били от Варна, София и Пловдив. А какво става в по-малките градове?

Това, което казвате, не ме учудва. Страната е разбита на феодални парцели, обществото в България до голяма степен е нямо и глухо. Хората, които се интересуват от политическите процеси, в нито една страната не са кой знае колко много, но в България са много малко. Това прави възможно изборният процес да бъде изцяло манипулиран – да зависи от посланията, които силните на деня излъчват през медиите към избирателите.

Но това състояние на обществото не е толкова страшно. Нормално е хората да си живеят живота, без кой знае колко да се интересуват от политика, в повечето нормални страни е така. Въпросът е, че у нас няма отработени демократични рефлекси, нямаме достатъчно устойчива демократична култура, която да ни позволи, разпознавайки някой като негоден, да го изхвърлим моментално.

Доста медии са се впуснали да градят образа на Бойко Борисов като на човек от народа – премиерът е художник, обича да рисува, да свири на китара, няма приятели, самотен е като куче. Какво влияние оказва това?

Борисов е медиен продукт от самото начало. Не откакто стана премиер и предизвика купища слагачески реакции спрямо себе си.

Спомнете си, той беше избран по странен начин за главен секретар на МВР на 01.09.2001 година. Без да има професионални компетентности, получи тази длъжност. Нямаше нито чин, нито опит, не е имало друг такъв главен секретар.

Четири години преди това, доколкото изобщо е влизал в публичното пространство, Борисов е влизал като охранител, свързан с подземния свят. Веднага след като стана главен секретар на МВР, той израсна като централна фигура за медиите – много бързо бе направен неговия имидж, за не повече от няколко месеца, а и той има необходимите артистични качества. Очевидно заради това е избран на тази роля.

Истината е, че той не се е самонаправил такъв, какъвто е. Няма как да се самонаправи. Няма как да вземеш човек без грам оперативен опит, да го сложиш на чело на системата за сигурност, да му дадеш достъп до всички медии и да го направиш в уникалната роля на ТВ-звезда и шериф на републиката за 2-3 месеца, ако това не е началото на дългосрочен политически проект, създаден от някой друг.

Един ден преди да заеме длъжността си в МВР, бе публикуван негов портрет в "Стандарт“. Там той бе изкаран световен шампион по карате, някакъв свръхчовек. Текстът бе публикуван, преди още някой да му знае името.

Така, че този рамбовски образ, постепенно впоследствие преобразуван в бащица и повелител на нацията, според мен, е изграден с колективните усилия на мощни задкулисни центрове на власт, а Борисов се оказа подходящ да изиграе тази роля.

Тогава каква е ролята на Цветан Цветанов?

В чисто персонален план едва ли сме имали по-негоден човек за вицепремиер и вътрешен министър. Цветанов е човек, чиито политически разбирания са буквално опасни. Следя отдавна този човек и ми се струва, че той има фундаменталния проблем на всеки с престъпно мислене – не различава добро от зло. Поради това има невинно съзнание, което го прави още по-опасен и изпълнен с чувството за мисия.

Защо е в тази роля и защо хората, които биха могли да го неутрализират в тази власт, не го правят - това са въпроси, на които ми е трудно да отговоря. Не мога да преценя и дали той самият не е горещ картоф, който Борисов не може да махне. Но без съмнение става дума за човек с престъпно самосъзнание. Той е морално и интелектуално непригоден да различава добро от зло.

Само историята с лекарите от Горна Оряховица и четенето на СРС-та от трибуната на парламента, което като свое последствие имаше освен всичко друго и съсипването на здравето на един от тези медици, би следвало да е достатъчна причина, за да бъде изметен този човек от политическата власт. А списъкът с Цветановите безобразия е безкраен. Казусът Тодорова само подкрепя това.

Нямате ли усещането, че разчистването на сметките с неудобните хора, без значение къде се намират те – съд, опозиция – добива гротескно груба изява? Това ще отключи ли анти-ГЕРБ настроения?

Може би, защото едно ожесточаване на репресиите е логично да се случи. Не се съмнявам, че Борисов иска да пипа с меки ръкавици, ако може да си постига целите, без да се налага да толерира преки репресии, които бяха наложени, например, срещу съдия Тодорова. Той би предпочел това като вариант. Но в степента, в която ГЕРБ се опитва да подчини обществото в своите властови цели, ще продуцира нарастване и на чисто гражданската съпротива срещу ГЕРБ.

В този смисъл Мирослава Тодорова се оказа много опасна за този режим. И именно заради това той си позволи преки репресии срещу нея през ВСС. Включително безсмисленото й даване на прокурор. Беше направено всичко да бъде дискредитирана. Видяхме – започна се от преки фалшификации. Видяхме това, което стана с делото Анчови за изнасилените деца, което първо се оказа, че не е гледано от Тодорова, а после пък се оказа, че военният съд ги оправда поради негодните доказателства на МВР. Т.е. видяхме опит да бъде демонизирана съдия Тодорова, между другото, с известен успех – мненията за нея за разделени на две.

Как си обяснявате съществуващото одобрение на ГЕРБ, което не е малко?

ГЕРБ не само се радва на одобрение, а е най-популярната партия в България с високи шансове за голяма фонова популярност на базата, на която с натиск, репресии и фалшификации да спечели идните избори. Този тип политика се харесва от много хора. Няма презумпция, че хората искат да са граждани.

Извън това този тип политика въвлича много хора в ситуации, в които за тях става изгодно ГЕРБ да е на власт и да води такава политика. Имаме една масовизация на тази партия, много наподобяваща масовизацията на комунистическата партия в края на 40-те години, където всякакви лузъри от села и паланки тръгнаха да завземат властта, да стават юристи, да получават постове, да громят буржоазната интелигенция.

През ГЕРБ отново всичко се громи и много хора получиха исторически биографичен шанс за себе си, да се доберат до власт чрез тази партия.

Тези хора и техните семейства образуват една маса, която би гласувала за ГЕРБ при всички обстоятелства.

Нарасналото значение на силовите институции в страната дава друг важен ресурс. Фактически овладявайки държавата, ГЕРБ създава и огромни интереси у всички, които по някакъв начин са свързани с нея, да подкрепят режима.

Подобни режими не са измирали поради липса на популярност. Те са загивали поради икономическа и социална неефективност

Анонимен (12:26 | 05.08.2012): По просто казано, това се казва "Путинизация"!

Анонимен (08:32 | 06.08.2012): ..... Застояването на власт повече от 2 години е пагубно за гласоподавателите! Затова трябва да се въведе американския принцип - избори за 1/2 от депутатите в парламента на всеки 2 години! Така гласоподавателите ще решават какви промени във властта да се правят след 2-рата година, а не политическите котерии да ни въртят с безпринципността и продажността си! .....

Въпросният портрет на Бойко Борисов, публикуван в навечерието на неговото овластяване под заглавието "Той не е охранител, а доктор на науките", все още може да се намери на адрес: http://paper.standartnews.com/archive/2001/08/31/faces/index.htm . Дали поради журналистическо невежество или умишлено, но според авторката на текста, Анелия Башева, шефът на "Ипон" бил "доктор на педагогическите науки" (не прост "доктор по педагогика" - някогашното "кандидат"), който добре владеел "езика на Елизабет ІІ" и въздействал речево дори върху изказа на Царя.

Клаус Рот: Самоориентализация, или как България се чалгизира

Кога един политик става чалга политик, с какво се характеризира чалга културата и въобще как се чалгизира едно цяло общество? Тези въпроси повдига Клаус Рот в сборник на германското Дружество за Югоизточна Европа. Представяме ви статията по този повод, публикувана на сайта на "Дойче веле" под заглавие "Чалгизирането на България".

В България можете ще чуете често как представителите на новата политическа класа биват наричат "чалга политици". Аналогично с "чалга историците" - онези политически много влиятелни "автори на националистически книги и водещи на телевизионни предавания, които разпространяват дезинформации под предлог, че разбулвали тайни от българската история", пише авторът Клаус Рот като цитира българската изследователка на явлението Димана Трънкова.

Културният избор на Изтока

Използването на понятието "чалга" във връзка с определени политици или историци не е никак случайно. С него се изразява точно определен начин на поведение и мислене. Възникнало в началото на 90-те години като необуздан музикален израз на постсоциалистическите трансформации и на дълбоката обществена и икономическа криза в България, постепенно явлението "чалга" превзе обширни територии и днес вече говорим за цялостна чалга култура. Кои са нейните характеристики?

Най-напред чалгата като стил в музиката има и свое политическо измерение. Една от причините за високата популярност на поп-фолка се крие в това, че той е смятан за собствена балканска музика, макар и с взаимствани елементи от западната поп-музика. В тази връзка етноложката Радост Иванова говори за "културния избор на Изтока" и извежда термина "самоориентализация", а Ивайло Дичев посочва връзката между поп-фолка и османските поробители. Същото съдържание откриваме и в сръбските и румънските аналози на поп-фолка, съответно турбо-фолкът и манелето (manele). В този смисъл връщането назад към народните традиции и обвързването им с ориенталското в частност изразяват антизападни и антиевропейски или откровено националистически настроения, пише Клаус Рот.

Понятието "чалга" има и сексуален оттенък - с подтекст, свързан с патриархалното разбиране за разделението на половете. Представяният от медиите образ на фолк певицата винаги е на сексбомба, на желан обект от мъжа, който има три идеала в живота - богатство, скъпи коли и жени. Чалга културата пропагандира хегемонията на мъжа в обществото, чиито нови герои са мачо политикът, мафиотът, бизнесменът и спортистът. Бойко Борисов спечели така убедително изборите през 2009 година и заради това, че самият той по един почти идеален начин съчетава в себе си всички тези нови патриархални идеали, се казва в статията.

И още - чалгата изразява възприятия, свързани с бързото и безогледно правене на пари и нарушаването на законите и нормите. Луксът и демонстративното харчене са идеалите на новите мъжки герои, които никой не пита откъде идва богатството им. И не на последно място чалга културата е нарицателно за безпардонното налагане на личния интерес и господстващото положение на личните връзки. Отражението на всичко това върху политиката се състои в следното: новата политическа класа възприе един модел на поведение, стъпващ върху незачитането на законите и неглижирането на личната й отговорност по отношение на обществения интерес. Важно е само това как да се облагодетелстваме лично или в най-тесен приятелски кръг, пише още Клаус Рот.

Селският корен на новите елити

За разлика от западния свят, където поп културата също е важен фактор в обществото и политиката, в Югоизточна Европа чалга културата е станала неделима част от културата на новите елити. Обяснението за това е просто - една голяма част от представителите на новия политически и икономически елит в тези страни е с обикновен социален произход - тези хора идват или директно от село, или принадлежат към класата на "новите граждани" - онази прослойка от обществото, която през последните десетилетия масово се настани в големите градове.

Отделно от това немалко представители на новите елити произхождат от старата комунистическа номенклатура, припомня авторът на статията Клаус Рот. В заключение той казва, че независимо от кого и кога ще бъде написана "политическата антропология на Югоизточна Европа", чалга културата непременно трябва да бъде спомената в този труд като един обществен и политически феномен.

Текстът е илюстриран с някои снимки. Първата от тях увековечава еуфорията на публиката от поп-фолк концерта пред катедралния храм "Александър Невски" (юни 2010). В сайта на Deutsche Welle оригиналното заглавие е "Чалгизирането на България". То е поставено на фона на фотография, направена не у нас, а по всяка вероятност някъде в Италия, ако се съди по характерните кепенци на прозорците. Тя, както и следващата снимка, под която стои надписа "В плен на чалга културата", е взета от агенция Fotolia. Собственост на Associated Press е снимката с дамските нозе, фриволно размахани през балконските перила някъде из Западна Европа, но с упътващия текст "Колкото по-разгащено, толкова по-българско!" при друг един материал на Deutsche Welle, озаглавен "БГ-медиите - в клещите на безпаричието и лошия вкус", вж. http://www.dw.de/dw/article/0,,6133753,00.html. Разминаването между текст и снимки е често срещан похват за подсилване на внушението (неотдавна в българска електронна медия материал за "Хизбулла" бе илюстриран със забулени малайзийски мюсюлмани). Това е част от пропагандната борба и "облъчването" на информационния потребител. Не става ясно обаче дали с този "микс" редакторите в българската секция на DW само са използвали методи от времето на "Студената война", дали не се опитват да онагледят чалгата и чрез по-разбираеми за родината на кича образи, или ни изпращат завоалирано послание, че в Стара Европа също съществуват сходни явления, приемани там като вид провокативно изкуство. Всъщност и у нас не липсват опити за съпоставяне на чалгата с американския рап или с изпълненията на Britney Spears. Въобще MTV-поколението се оказа доста податливо за по-елементарната като стил, но по-зрелищна като performance поп-музика. Чалгата обаче е далеч от това. Да подивееш до такава степен, че да заколиш декоративно прасенце, какъвто случай имаше в една габровска "чалготека" (и то по време на Коледните пости!) е само един от многото примери, докъде може да стигне духовното падение на една нация, когато пошлостта се превръща в норма, толерирана и мултиплицирана от (без)действията на официалните институции. Учениците от началния курс, танцуващи под музиката на Азиз във фоайето на общинска административна сграда, е само едно от многото ежедневни доказателства за посоката, в която вървим. И все по-излишен става въпросът Quo vadis. Отговорът за съжаление е пред очите ни.