Джулай Морнинг е шедьовър на Uriah Heep - третото парче в албума "Look at Yourself" (1971). Сътворен е от кейбордиста Ken Hensley (род. 1945) и вокалиста David Byron (1947-1985) - сърцето и душата на групата в нейните най-добри дни. Песента е еквивалент на излязлата година по-рано "Child in Time" на Deep Purple и е смятана е за една от най-великите балади от втората половина на ХХ в.

В България с "Джулай Морнинг" (или съкратено "Джулая") се обозначава ежегодното масово посрещане на слънчевия изгрев край морския бряг в утрото на 1 юли под съпровода на рок-изпълнения, сред които кулминацията е едноименният хит на Uriah Heep. Корените на тази традиция - един позакъснял реприз на някогашното хипи движение в Западна Европа и САЩ, могат да се проследят до средата на 1980-те години, когато е проведено и първото по-голямо събиране в с. Камен Бряг - най-източната част на българското Черноморие. Твърди се, че празникът бил възникнал като протест срещу комунистическата власт, но това са по-скоро политизирани интерпретации от годините на "ранния преход". С времето събитието става все по-масово - в него се включва и Джон Лоутън (John Lawton), сменил през 1976 г. Дейвид Байрон като фронтмен на групата. Очарованието обаче от срещата на първите слънчеви лъчи с ромона на вълните, от пробуждането на природата и трепетния копнеж по нещо ново, обичано и красиво, се запазва "в сърцето, в мислите, в душата"...