В края на отминалата 2019-та година попаднах на едно уникално произведение - Червената книга / Liber novus на Карл Густав Юнг (1875-1961). То съдържа великолепния превод на г-н Пламен Хаджийски и е дело на издателство "Изток-Запад" на г-н Любо Козарев, което заслужава най-искрени адмирации за отличната полиграфска изработка.

Външното оформление наподобяна оригиналното немскоезично издание от 2009 г. (Das rote Buch) на непубликувания приживе труд на големия швейцарски психоаналитик. С това българският вариант превъзхожда визуално английското издание (The Red Book), послужило като образец за повечето другоезични издания - Le Livre Rouge, Il Libro Rosso, O Livro Vermelho, Cartea Roşie, Raudonoji knyga, Crvena knjiga, Красная книга, Kırmızı Kitap, اﻟﻛﺗﺎب اﻻﺤﻣر и пр.

Книгата следва немското и английско издание от 2009 г. Тя съдържа както оригиналните встъпителни бележки, така и пространното "Въведение" на родения в Сингапур (*1962) специалист по история на психологията и добър познавач на Юнг - професор Сону Шамдасани от University College London. То, на свой ред, е изключително информативно. Не само по отношение историята и съдържанието на труда, но също с оглед разкриването на съществени елементи от естеството и значението на феномена Юнг.

Произведението е не просто "ръкописна хроника на сънищата и будните видения" на автора, плод на дългогодишен психологически експеримент, а много повече - есенция на идейното богатство на Юнг и фундамент на цялостното му творчество. То е било създавано в продължение на години с многобройни добавки и поправки, за които ни осведомява проф. Шамдасани. Калиграфически изписан и илюстриран в специално изработена книга с червена кожена подвързия и листа от пергамент, трудът сякаш умишлено напомня средновековните кодекси и може би неслучайно носи названието "Liber Novus" (Новата книга), в контраст на Старата (Библията, Ветхия завет). Българското издание не съдържа факсимиле на изображенията и оригиналния ръкопис, а възпроизвежда само немскоезичната версия на текста. Образци на калиграфски изписаните страници, заглавки и илюстрации, излезли под перото на К. Юнг могат да се намерят в интернет:

Едва ли някой е достатъчно компетентен, за да си позволи да интерпретира значението на сътвореното от Юнг – извън сравнително ограничения кръг от негови ученици, следовници и „поклонници“. Но и колко ли от тях са достигнали интелектуалното ниво на своя „мастер“, за да имат правото да сторят това? Що се отнася до мен, аз не се смятам за ерудиран в необходимата степен, а и не се чувствам „в свои води“, за да коментирам каквото и да било. Но като „редови читател“ не мога да не споделя, че Червената книга съдържа редица откровения на Юнг – послания, адресирани до идващите поколения, които не са за пренебрегване. Те ни карат да се замислим за смисъла на битието, за избрания от нас път, за фундаменталните истини и моделирания от нас свят.

Едно такова послание откриваме в самото начало на Liber Novus – в Първата книга (Liber Primus), онасловена „Пътят на идещото“ (Der Weg des Kommenden). Ще ми се да го приведа като пример за интелектуалната полза от труда и в знак на благодарност към усилията на екипа издатели и преводачи, които ни правят съпричастни към невероятно дълбокомислие и проникновение в писанията на Карл Густав Юнг:

Liber Novus, Liber Primus
ПЪТЯТ НА ИДЕЩОТО
с. 117 [fol. i (r)]

[HI i (r)] Isaia dixit: quis credidit auditui nostro et brachium Domini cui revelatum est? …..

с. 124-125
fol. i (v) / ii (r)