В края на отминалата 2019-та година попаднах на едно уникално произведение - Червената книга / Liber novus на Карл Густав Юнг (1875-1961). То съдържа великолепния превод на г-н Пламен Хаджийски и е дело на издателство "Изток-Запад" на г-н Любо Козарев, което заслужава най-искрени адмирации за отличната полиграфска изработка.
Външното оформление наподобяна оригиналното немскоезично издание от 2009 г. (Das rote Buch) на непубликувания приживе труд на големия швейцарски психоаналитик. С това българският вариант превъзхожда визуално английското издание (The Red Book), послужило като образец за повечето другоезични издания - Le Livre Rouge, Il Libro Rosso, O Livro Vermelho, Cartea Roşie, Raudonoji knyga, Crvena knjiga, Красная книга, Kırmızı Kitap, اﻟﻛﺗﺎب اﻻﺤﻣر и пр.
Книгата следва немското и английско издание от 2009 г. Тя съдържа както оригиналните встъпителни бележки, така и пространното "Въведение" на родения в Сингапур (*1962) специалист по история на психологията и добър познавач на Юнг - професор Сону Шамдасани от University College London. То, на свой ред, е изключително информативно. Не само по отношение историята и съдържанието на труда, но също с оглед разкриването на съществени елементи от естеството и значението на феномена Юнг.
Произведението е не просто "ръкописна хроника на сънищата и будните видения" на автора, плод на дългогодишен психологически експеримент, а много повече - есенция на идейното богатство на Юнг и фундамент на цялостното му творчество. То е било създавано в продължение на години с многобройни добавки и поправки, за които ни осведомява проф. Шамдасани. Калиграфически изписан и илюстриран в специално изработена книга с червена кожена подвързия и листа от пергамент, трудът сякаш умишлено напомня средновековните кодекси и може би неслучайно носи названието "Liber Novus" (Новата книга), в контраст на Старата (Библията, Ветхия завет). Българското издание не съдържа факсимиле на изображенията и оригиналния ръкопис, а възпроизвежда само немскоезичната версия на текста. Образци на калиграфски изписаните страници, заглавки и илюстрации, излезли под перото на К. Юнг могат да се намерят в интернет:
Едва ли някой е достатъчно компетентен, за да си позволи да интерпретира значението на сътвореното от Юнг – извън сравнително ограничения кръг от негови ученици, следовници и „поклонници“. Но и колко ли от тях са достигнали интелектуалното ниво на своя „мастер“, за да имат правото да сторят това? Що се отнася до мен, аз не се смятам за ерудиран в необходимата степен, а и не се чувствам „в свои води“, за да коментирам каквото и да било. Но като „редови читател“ не мога да не споделя, че Червената книга съдържа редица откровения на Юнг – послания, адресирани до идващите поколения, които не са за пренебрегване. Те ни карат да се замислим за смисъла на битието, за избрания от нас път, за фундаменталните истини и моделирания от нас свят.
Едно такова послание откриваме в самото начало на Liber Novus – в Първата книга (Liber Primus), онасловена „Пътят на идещото“ (Der Weg des Kommenden). Ще ми се да го приведа като пример за интелектуалната полза от труда и в знак на благодарност към усилията на екипа издатели и преводачи, които ни правят съпричастни към невероятно дълбокомислие и проникновение в писанията на Карл Густав Юнг:
Liber Novus, Liber Primus
ПЪТЯТ НА ИДЕЩОТО
с. 117 [fol. i (r)]
[HI i (r)] Isaia dixit: quis credidit auditui nostro et brachium Domini cui revelatum est? …..
с. 124-125
fol. i (v) / ii (r)
Горко на онези, които живеят според примери. Животът не е с тях. Ако живеете според някакъв пример, то вие живеете живота на примера, ала кой ще живее вашия живот, ако не вие самите? Тъй че живейте се сами.
Пътепоказателите са повалени, неведоми пътеки се простират пред нас. Не бъдете алчни да поглъщате плодовете от чужди ниви. Не знаете ли, че сами сте плодородни поля, раждащи всичко, което ви трябва?
Но кой знае днес? Кой познава пътя към вечно плодородните поля на душата? Вие търсите пътя отвън, четете книги и слушате мнения: кому е нужно това?
Има само един път и това е вашият път.
Вие търсите пътя? Предупреждавам ви за моя път. Той може да се окаже за вас погрешен.
Всеки да върви по свой път.
Не искам да бъда за вас спасител, нито законодател, нито възпитател. Та вие не сте вече деца. [Не правете от човека овца, правете човек от овцата. Това повелява духът на бездната, който е отвъд сегашното и миналото време. Говорете и пишете за ония, дето искат да чуят и прочетат. Ала не преследвайте човека, та да не оскверните достойнството на човешкия род – то е тъй рядко благо. По-добре скръбен залез, но с достойнство, нежели недостойно оцеляване. …]
Законодателството, стремежът към подобрение и улеснение са се превърнали в заблуда и злина. Нека всеки търси своя път. Пътят води към взаимна обич в общността. Хората ще видят и почувстват подобието и сходството в своите пътища.
Общи закони и учения принуждават човека да се уедини, за да избегне натиска на нежелана общност; уединяването обаче прави човека враждебен и злъчен.
Ето защо дайте на човека достойнството и го оставете сам, за да открие и обикне своята общност.
Насилието води до насилие, презрението до презрение, любовта до любов. Дайте на човека достойнството и бъдете сигурни, че животът ще намери най-добрия път.
Едното око на бога е сляпо, едното ухо на бога е глухо, вашият порядък е пронизан от хаос. Затова бъдете търпеливи към недъгавостта на света и не надценявайте неговата съвършена красота.